Или мненията на граждани защо не/искат да станат депутати
„Искам да стана депутат! Те са най-силните и могат да бъдат спайдърменти, суперменти, вампири, роботи и супермени!”
Ако този отговор бе даден от малко дете по време на участието му в детско предаване, то каква е мотивацията на обикновените граждани да станат народни представители, включвайки се към някои от партийните листи на предстоящите парламентарни избори? И от друга страна – каква е гаранцията за останалите, че след 6 месеца, навлезлите в управлението граждански комитети няма да са също толкова надълбоко в калта на политиката, колкото са сегашните политици?
За „Часът на Милен Цветков” Даница Сачева, която е от гражданската квота на ДСБ, заяви, че смисълът от гражданското участие на предстоящите избори се състои в това, че политиката има нужда от „хора, които имат какво да дадат на други хора”, „от хора, които са образовани, компетентни и които могат наистина да правят качествено законодателство”. Тя поясни, че гаранции може да дава единствено за себе си.
„Гаранцията за това, което аз съм правила до момента е моята биография. През последните 12 години аз и хората в моя екип сме помогнали на десетки, да не кажа и стотици хора. Смятам, че винаги сме били социално отговорна компания не защото даряваме труд и пари, а защото нямаме нито един договор, който да е нарушавал пазарни принципи. Ако 12 години съм правила това, няма никаква причина в следващите 20 да правя нещо друго”, обясни Деница Сачева.
Мотивацията си да се включи точно сега в политическия живот, тя обясни така:
„Виждам, че сме в състояние на полуразпад и имаме нужда да направим нещо и да променим ситуацията. Аз не желая моят ум да бъде пасивен, аз искам да действам и да участвам.”
Георги Ганчев от гражданската квота на РЗС допълни, че границата на търпимост се е изчерпала сега и свидетелство затова са уличните протести.
„В момента има един исторически момент. Никога досега една политическа партия, сила или субект не е отваряла реално листите си за граждани. Много афишираха това нещо, но то е просто проформа. За пръв път политическата партия, към която аз съм се ориентирал, отвори реално листите си за граждани”, подчерта Георги Ганчев.
От друга страна поетът Иван Ланджев представи себе си като поет, който за нищо на света не би станал депутат.
„Не бих станал политик, защото в България има проблем с дефинициите. Нещата не заслужават названията си – първокласният път не е първокласен път, кренвиршът с месо не е кренвирш с месо, а политиката не е политика, а бизнес”, аргументира се Ланджев и допълни:
„Моят голям проблем с политиката в България е, че в голямото си мнозинство това са слабо образовани хора. Това много сме смущава, защото това са хората, които гласуват и пишат законите, а затова е нужно да разбираш езика и да четеш книги.”
Има ли келепир от влизането в политиката и възможно ли е поставянето на исканията на хората преди личните депутатски – гледайте във видеото.
