Хората, които се защитават сами, често използват заучени фрази от предишни епизоди

Над 250 души посетиха безплатните консултации  на „Съдебен спор” във вторник. Идеята се реализира на професионалния празник на юриста – 16 април. Десетки проблеми обединиха хората от цяла България. Те дойдоха да получат правна консултация от екипа – съдиите Ирена Александрова и Иван Сотиров, главният редактор на предаването - адвокат Жоро Игнатов и водещата Нана Гладуиш. Tелевизионният съдия Иван Сотиров, който има 31-годишен стаж в юридическата сфера, разказа за NovaNews.bg подробности за безплатната консултация. 

Визитка

Иван Сотиров завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски” през 1981 г. Работил е като юрисконсулт в Столична голяма община. В продължение на седем години е бил част от екипа на президента Желю Желев. Има дълъг опит като главен юрисконсулт в КНСБ и в адвокат на Български лекарски съюз. 

 

На 16 април „Съдебен спор” направи петчасова безплатна консултация за хората. Разкажете как протече тя. 

Иван Сотиров: Идеята беше реализирана в Деня на Конституцията и професионалния празник на юриста. Но освен добра идея, това бе един лакмус, който показа, че хората имат нужда от юристи и от правни съвети. Над 250 души получиха правна помощ от нас. Освен от столицата, дойдоха хора и от Пловдив, Плевен, Добрич и от други градове. Те споделиха  различни казуси – проблеми в строителство, битка с работодателите, земеделски земи, подялба на имуществото, неизплатени трудови възнаграждения и много други. По време на консултациите дори разрешихме един правен казус. Ето такива неща радват целия ни екип. 

Това ще се превърне ли в постоянна практика на екипа на предаването?

Иван Сотиров: Лично аз бих искал тази инициатива да стане традиция. Но би било добре да се провеждат тематични срещи, които да ни дадат възможност да се концентрираме в една правна рамка. Например, да проведем консултации между гражданите и студенти от юридическите или икономическите факултети, тъй като те са млади и имат свежи идеи, а и така ще добият опит в решаването на реални казуси. Иска ми се да чуем и тяхната гледна точка. А защо да не проведем среща само с пенсионерите или с майките, но това е само лична идея. Такива идеи се организират трудно. 

Кога ще бъдат излъчени консултациите по Нова?

Иван Сотиров: Ще бъдат излъчени на 4 май (събота), а на следващия ден ще проследим какво се случва с някои от участниците в „Съдебен спор”. 

Работите в предаването едва от няколко месеца. Кое е по-трудно – реалният или телевизионния съд? 

Иван Сотиров: Изключително съм щастлив, че станах част от екипа на предаването. Вече четвърти месец съм съдия в този формат. Случаите, по които работим с колежката Ирена Александрова, са като цветна палитра – като се започне от наказателни дела, мине се през родителски права, неизплатени издръжки на деца, измами, разтрогване на дарения. Имали сме дори дела за оспорване на бащинство, в които се настояваше за ДНК-експертизи, които да се направят едва ли не в телевизионния ефир. Хубавото е, че предаването е резултатно – всеки казус завършва с решение, получено в рамките на час. А всички тези случаи, дори след 31-годишна практика в юридическата сфера, ме поддържат в добра форма. А и телевизионният формат е различен от съдебната зала. Усещането е различно, когато знаеш, че хиляди хора те гледат с любопитство от малкия екран. Да не говорим, че почти цялата юридическа гилдия следи всяка моя реплика, всяко мое решение. Истинската съдебна зала е нищо в сравнение с онези погледи и уши, които ме контролират. Във Фейсбук страницата на „Съдебен спор” всекидневно се публикуват коментари за страните и за съдиите, за разглежданите случаи. Срещал съм коментари от рода, че съм прекалено кротък и благоразположен. 

А такъв ли сте? 

Иван Сотиров: В правото съм такъв, но в живота съм по-краен. 

Разкажете някой от тежките случаи, които сте разглеждали? 

Иван Сотиров: Сещам се за един случай на колежката Ирена Александрова. Потърсиха ни родителите на едно загинало момче. Те просто изплакаха в студиото пред Нана, че това е единственият начин да бъдат чути. Тримата убийци получиха условни присъди от реалния съд, а при нас получиха моралната си присъда. Само че повече от година не са платили кръвнина. Процесът беше трогателен. Всяко дело при нас се разглежда в автентична съдебна обстановка – в съдебна зала, с реални адвокати, съдия, прокурор и съдебни заседатели. Целта с присъдата или решението е да се направи правна консултация на участниците. Аз лично се старая в решенията си винаги да обясня на двете страни по делото какво изисква законът и да им посоча правата и задълженията, съобразно представените доказателства. 

Помага ли това на хората?

Иван Сотиров: Да, помага им. Имал съм случаи, в които хората сами се защитават. Казват ми, че използват текстове и членове от различни нормативни текстове, които са слушали от адвокати и от съдии в предишни епизоди на предаването. 

А успяват ли с тези реплики да се защитят адекватно?

Иван Сотиров: Самото желание да се чете законът и да се възползват от някои фрази, които да наместват в собственото си поведение, издава страхотно старание, което ме кара да уважавам такива хора. Има нужда от правни знания в обществото. Виждам как понякога не съдията е виновен за определена присъда, а просто нормата е такава. 

Смятате ли, че доверието в съдебната система се връща?

Иван Сотиров: Това е част от връщането на хората в съдебна рамка. Защото „Съдебен спор” показва не само законовата норма, а и морала. Опитвам се да избягам от юридическата лексика и терминология, за да може хората да разберат за какво става въпрос. И се надявам предаването не само да ги забавлява, но и да ги поучава. Радвам се, когато видя в уебстраницата ни зрителите да тълкуват закона помежду си и да взимат отношение към поведението на даден адвокат или съдия. Често отправят препоръки към нас.  

Какви са те?

Иван Сотиров: Повече да напътстваме хората, да им подсказваме какви са правата им. Други мислят, че сме прекалено търпеливи в изслушването. Зрителите имат голямо доверие в нас. Много обичат Нана Гладуиш. Тя излъчва много човещина и добронамереност, което предразполага хората да споделят проблемите си. Харесва ми респектът, който Жоро Игнатов им внася, той е много комуникативе и точен. Аз за разлика от него съм по-бавен и по-търпелив. Фейсбук мрежата полудява от мнения и становища по даден казус още преди излъчването на предаването. 

Това означава ли, че предаването ще продължи да жъне успехи?

Иван Сотиров: Аз мисля, че тези формати с телевизионни съдилища са безкрайни. С добро впечатление съм оставал от един американски формат, както и от немския детски телевизионен съд. В германския формат една истинска съдийка напусна работата си и стана суперзвезда в телевизията. Друг добър формат е руският наказателен съд, който се излъчва всеки ден. 

Какво може да се почерпи от чуждия опит?

Иван Сотиров: В руския наказателен съд свидетелите са много, защото процесите са наказателни и всеки свидетел осветлява проблема от неговия ъгъл и от своята призма, а на един юрист това му е интересно. Не знам доколко това би се харесало на зрителите в България. Там има повече фигури и затова, когато сглобяваш пъзела, проблемът се осветлява от различни ъгли. При немския детски телевизионен съд пък се акцентира повече върху психологията, отколкото върху правото. Там се говори повече за родителите, за отношенията им с децата, за втората майка или баща, за бягството от училище. Но подобни формати са по-дълги като часова рамка. По молба на зрителите на Нова телевизия увеличиха предаването на два часа седмично – един в събота и един в неделя.

Съдебните заседатели помагат ли ви с въпроси към двете страни в процеса? 

Иван Сотиров: Да. Дори някои от тях са доста остри в изказванията си. Те са едни обикновени хора, но в повечето случаи говорят много юридически издържано. Заседателите са нашата съвест там, много са обективни. Те са онази представителна извадка от гражданското общество, която стои срещу теб и те гледа очи в очи. Понякога се нахвърлят върху ищеца или ответника, провокирани от груба дума или странно разбиране за живота. Разбира се, че и Нана Гладуиш ги провокира. Тя самата влиза в директен словесен контакт с тях като лице на „Съдебен спор”. Често най-интересните моменти се случват зад кадър. Ще дам за пример един случай от миналата седмица, в който жена претендираше да вземе от затворник 100 000 лева. Оказа се, че тя е изтеглила седем кредита, за да започне съвместен бизнес с него и искаше той да й възстанови разходите. Отдавна не бях имал толкова тежък случай. Даже не можах да си задам един въпрос, който дълго време се въртеше из главата ми, а именно - как се е грижила за него, как го е поддържала, при положение, че той е бил на държавна издръжка в затвора. Отхвърлих исковете. Не може човек, който е работил в банка, да взима кредити на своя име и после да ги прехвърля на друг, умножавайки ги по две или три. Понякога интимните отношения водят до подобни правни изкривявания. Нана успява да изтръгне емоция от всеки от участниците. Понякога тя дори плаче с участниците, което разстройва и мен в добрия смисъл на думата. Даже на моменти ме разконцентрира. 

В това отношение, емоциите влияят добре или зле на един такъв съдебен процес?

Иван Сотиров: Влияят добре. В реалния съд понякога някой проплаква, но там нещата са много студени и кратки. Един съдия има от 17 до 25 дела на ден и не може да обърне такова внимание на всеки. Студеният лист хартия на съдебното решение се получава далеч от съдията. Те стоят далеч от емоцията на хората. А тук не е така. Гледаш хората в очите. Това е особено важно – да имаш силата да ги погледнеш в очите. 

Автор: Анелия Тодорова