От 2150 деца за 2012-та, 15% са насилени сексуално

Визитка: 
Даринка Янкова е завършила е „Социална педагогика” в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Специализирала е „Фамилна и брачна терапия” в Нов български университет. Работи в системата на закрила на детето е от 2001 г. През 2007 г. е назначена за оглавяваща Дирекция „Закрила на детето” в Агенцията за социално подпомагане. От януари 2011 г. е заместник-изпълнителен директор на Агенцията за социално подпомагане (АСП). На 8 юни 2012 г. е назначена за заместник-председател на Държавната агенция за закрила на детето. 

 

От началато на 2013 г. домовете „Майка и бебе” трябваше да спрат приема на новородени и деца до 3 г. Наистина ли ще затворят тези домове? Към кого трябва да се обърнат родителите за помощ и подкрепа? 

Даринка Янкова: В момента има 31 дома за медико-социални грижи за деца от 0 до 3 години. Няма официална изрична забрана на този етап, нито такава законодателна, да се ограничи приемът на деца. Изключително е важно деца от ранна детска възраст да не живеят в социални институции. Вече има достатъчно факти и изследвания, които показват негативното въздействие върху крехката детска психика, които  оставят трайни последици за бъдещото развитие на бебето. Работи се в посока да се предотврати настаняването на деца. Проект „ПОСОКА: Семейство” обхваща осем дома за медико-социални грижи за деца в страната – в София, Перник, Пловдив, Монтана, Габрово, Русе и Търговище. Той стартира през октомври 2011 г., а бюджетът му е почти 2 милиона лева. Целта е да се развият услуги в подкрепа на родителите, така че да не се стига до настаняване на децата в такъв дом. Доставчик на новите форми на социални услуги ще бъдат Общините. 

Защо точно в тези градове. Там най-много изоставени бебета ли има? 

Даринка Янкова: Проектът се изпълнява от Министерство на здравеопазването. Оттам направиха прецизен анализ и карта на критериите кои точно домове да влязат в проекта. Факторите бяха различни – брой деца, възможност за изграждане на консултативни центрове около тях. Важна беше и нагласата на самия персонал. Отчитаме много добра тенденция в пилотните домове. Към края на декември 2012 г. общият брой на децата е 248. Данните към 12 март 2013 г. показват, че в тези домове се отглеждат 154 деца, като най-малките (от 0 до 3-годишна възраст) са 84. 

Тоест, те няма да бъдат закрити, а ще се преструктурират в друг вид институции? 

Даринка Янкова: Те ще бъдат закрити постепенно, като се трансформират в услуги за превенция за настаняването на деца в институции и подкрепа на семействата. 

В крайна сметка има препоръка да се закрият домовете за деца с увреждания. Но колко от приемните родители биха се съгласили да отглеждат такова дете в семейството си, дори и за кратък период от време? 

Даринка Янкова: По-важното е да създадем алтернатива, защото трябва да знаем къде ще отидат децата, след като излязат от институцията. Една от посоките е да развиваме приемната грижа, особено за деца от родилен дом, и те никога да не влязат в тази стерилна и структурирана среда, наречена „институция”. Държавната агенция за закрила на детето вече изпълнява проект, който е специално насочен към децата над 3-годишна възраст и младежите с увреждания, настанени в 24 дома за деца с умствена изостаналост и 31 дома за медико-социални грижи за деца. 
В пряката си работа с тези деца установихме, че голяма част от тях дългосрочно са прекъснали връзката с родителите си. Развихме карта на услугите, която включва 149 центъра за настаняване от семеен тип и 36 защитени жилища, един дневен център за деца с увреждания и осем центъра за социална рехабилитация и интеграция, които в момента изграждаме. Общините, със средства на Оперативна програма „Регионално развитие”, ще могат да осигурят тези нови места за живеене на децата. Към момента в 33 общини вече са стартирали строително-монтажните работи, а в осем от тях се очаква услугите да бъдат изградени до края на месец май. В същото време работата с децата и младежите продължава. Над 150 деца са осиновени от 2010 г., когато започнахме проекта досега. Над 35 деца са реинтегрирани, други 35 са в приемни семейства. 

Какво показват последните данни от горещата линия за деца в риск? Разкажете за най-фрапиращите случаи, по които Агенцията е работила в последната година. 

Даринка Янкова: Едни от най-сериозните случаи, по които са работили социалните работници от отделите за закрила на детето, са свързани с опити за самоубийство. Те са оказали помощ на 17 такива деца през 2012 г. Животът на някои от тях е спасен след обаждане на Националната телефонна линия за деца 116 111. Най-често решението им да посегнат на себе си е заради несполучливи любовни връзки, раздели, изневери, липса на внимание или след насилие от страна на близки. За миналата година на телефон 116 111 са приети над 100 хиляди повиквания. Броят на проведените консултации е повече от 19 хиляди, като 17 хиляди от тях са с деца. Телефонът е безплатен, денонощен, на разположение на всички хора, които могат да помогнат на едно дете, ако виждат, че се случва нещо нередно.

Имаше идея в Наказателния кодекс да влезе наказание за онези, които насилват децата, включително и сексуално. Докъде стигна идеята? 

Даринка Янкова: За миналата година броят на случаите на насилие продължава да е висок - 2150 деца са насилени физически, сексуално и психически. 73% от тях са жертви на домашно насилие, 15% са били подложени на сексуален тормоз. Анализите ни сочат, че системата трябва да става все по-гъвкава, законодателството - също. Агенцията направи конкретни предложения за поправки в Наказателния кодекс, които вече се обсъждат от работна група в Министерството на правосъдието. Те ще бъдат подложени на експертен анализ, след това на публичен дебат заедно с обществени организации и още в новия парламент да бъдат бързо гласувани.
Предлагаме вдигане на долната граница за наказанията при престъпления срещу деца. Например - за изнасилване на малолетен наказанието е лишаване от свобода от 10 до 20 години. Същевременно за престъпление като блудство с малолетен в отдел „Разврат” на Кодекса се предвижда санкция от 1 до 6 г. Разликата е доста голяма, което е нелогично. Нужна е по-голяма строгост. Затова предлагаме да се вдигне долната граница и санкцията да стане затвор от 3 до 6 години.

В случай че насилникът е роднина на детето, наказанието трябва да бъде много по-тежко. Има парадоксални случаи - например мъж, който насилвал децата си, беше осъден, но съдът му определи режим на свиждане с тях. Нали разбирате как се чувстваха те, когато баща им отиваше да ги види. Такива случаи са недопустими. Понякога заради един шамар, дете може да умре. Миналата година имаше такъв случай в Северна България – заради четвпрла, баща така беше ударил детето си, че лекарите едва го спасиха. 

Откъде дойде тази инициатива за промяна в наказателните разпоредби?

Даринка Янкова: Донякъде тази инициативата дойде и от проблема с ранните бракове. Преди няколко години в областите Сливен и Ямбол се оказа, че има над 300 отказа от досъдебни производства спрямо извършителите на сексуални престъпления в семейна среда. Затова събрахме отказите на прокуратурата да образува досъдебни производства конкретно за случаи на сексуален акт с дете и за съжителство с дете заради традиции. Изпратихме я на главния прокурор Борис Велчев, който предприе съответните мерки. За миналата година вече има 310 образувани досъдебни производства и 270 осъдени. Смятаме, че това е правилна крачка и към намаляване на раждаемостта в гетата. За съжаление обаче, повечето от тези 270 души са осъдени на пробация или условно. 

Автор: Анелия Тодорова