Празнуваме ли ги?

Нека не забравяме какво празнува днес Старият континент. На Запад – своето обединение, изстрадано през векове на кървави конфликти, на Изток - своята одисея – от ръба на поражението на прага на Москва до апогея на възторга от купола на Райхстага.

 

На 9 май отбелязваме Деня на Европа. Преди 63 години на тази дата европейците правят първата крачка към своя уникален съюз. И след вековните боричкания под знака на етнос, език, религия, амбиция осъзнават – повече си приличаме, отколкото се различаваме. 

 

С Декларацията на Шуман от 1950 г. Европа посажда семето на обединението на една от най-влиятелните цивилизации в човешката история, винаги възраждаща се, като Феникс... от пепелта на своите пожари. Обединението, което слага край на безкрайното разединение – същото, на което дължим днешното разнообразие. А то ни прави уникални. Сякаш е било нарочно, за да си научим урока, да съхраним различното и да наблегнем на общото. 

 

Големият съсед на изток, толкова голям, че едновременно част от нас, но и някакси по своему различен, празнува днес края на последния опит за насилствено обединение на Европа под един ботуш, в който някой е ботушът, а друг – калта. 68-мата годишнина от Победата във Великата отечествена война напомня на руснаците какво платиха... за себе си и за Европа (във всеки смисъл).

 

Дядо ми е “царски” офицер, ранен в бой под знамето на “социалистическа” България... В същата тази кървава война. А сега, де...! Не обичам определенията – променят смисъла. Затова ще ги разкарам и ще кажа само: „Дядо ми е офицер, ранен в бой за България”. Да! Празнуваме и ние българите – празнуваме Победата, празнуваме Европата. Надявам се, поне!

 

Автор: Любомир Тасев