Само в „Ничия земя” - житейска история от Гуантанамо до село Микре
Какво може да накара един кубинец не само да се влюби в България, а дори да отглежда крави у нас? Отговора на този въпрос дава поредното издание на „Ничия земя”
Еди Рамос Бореро не се вписва в клишето за екзотичния, безотговорен ерген, дошъл да се позабавлява с някоя българка. С цената на това никога повече да не види семейството си и брега на родната Куба, той остава в България, за да види нероденото си дете - Николай, който е изоставен от… майка си. След години се появява още едно момченце – Елмин. Ражда му го съпругата му – ромката Бонка.
Роден в Гуантанамо, герой в Анголската война, откъдето се връща без рани, но с медали, днес кубинецът Еди се грижи за кравите на село Микре, няма пръсти на ръцете и... лична карта.
Кубинският имигрант се грижи за 45 животни и не се оплаква от тежката работа. Казва, че най-много у нас е харесал София. Признава обаче, че не му се нрави културата на българина.
„В Куба има работа за всеки, не е като тук – който има пари, прави каквото си иска, а при нас не е така, при нас всичко е равно”, така Еди обяснява онова, което му харесва повече у дома в сравнение с новата му родина.
“Еди има всичко – дом, дори два – тук и оттатък Океана, ордени от война, двама синове, има Бонка, има и 45 крави на главата. Но няма документи, защото няма пари… Без да осъзнава, всеки от нас е осъществил мечтата на Еди – в портфейла си имаме лична карта. На Еди тя му трябва не толкова за инвалидна пенсия или каквато и да е социална помощ, а за да може да мечтае… да прегърне отново семейството си. А мечтите, за съжаление, понякога се купуват”.
Откъс от филма можете да гледате във видеото, а цялата история, разказана от Елена Чопакова, ще бъде излъчена в събота в 22:30 часа, в предаването „Ничия земя” по Нова ТВ.
