Да се хванеш за мъстта като за пояс. Да умираш на дъното всеки ден…
Преди пет години 15 българи се удавиха в тихите, но дълбоки води на Охридското езеро. Потъването на кораба „Илинден“ е типична балканска история - за далаверата да качиш повече хора, отколкото е безопасно и за сляпата балканска Темида, която натопи бедняка, отървавайки големите риби.
Преди пет години журналисти, политици и зрители брояхме жертвите. Тази събота, в “Ничия земя”, Елена Чопакова показва трагедията “Илинден” от малко по-различен ъгъл:
„Днес, години след инцидента и на стотици километри от Охридското езеро изплуват много по-грозни картини от архивните кадри на удавниците от “Илинден“. Може и да не ви се вярва, но някои от оцелелите се чувстват виновни, че са оживели… А може би по-лесно ще повярвате, че някои от близките на жертвите не желаят оцелелите на годишнините и къде в прав текст, къде завоалирано питат - защо техните близки са се удавили, а чуждите са се спасили…
Тази история трябваше да е история за късмета да не си удавник и съдбата да си спасител. Разбрахме, че единственото по-лошо от това да се удавиш в езеро, е да се удавиш в озлобление. Да се хванеш за мъстта като за пояс. Да умираш на дъното всеки ден…”
Гледайте целия епизод на „Ничия земя” във видеото.
