История за фабрики за смърт, за човешки кости и за памет
Това е една история за фабрики за смърт, за пролята кръв и... за памет. История за жертвите на комунизма, хвърлени в лагери тогава и потънали в забрава сега.
„Това беше едно продължение от Ада. Плъхове като котараци пълзят по теб и се мъчат да откъснат живи части”, спомня си Руси Карапеков, оцелял от острова на мъченията- концлагерът в Белене. Смазани от тежък и безсмислен труд, в лагера осакатявали тела и премазвали души. Вменявали вина и огъвали достойнството.
Руси е от "враговете на народа". Арестували го, защото подкрепял земеделското движение. Извлекли го от студентската скамейка и го затворили.
"Не ме е страх. Мъчно ми е за младото поколение. Болно ми е", споделя Руси.
Докато костите на десетките хиляди жертви гният под краката ни, ние все още не питаме и не говорим, а децата ни не знаят за тях. В учебниците на нашите деца тези жертви липсват. Музеи също няма.
Факти, които силно разтърсили италианския свещеник Паоло Кортези, който живее в Белене от 4 години. Той планира да изгради парк-мемориал, който да разказва за всичко, което се е случвало в лагера в Белене.
„Надяваме се края на май месец да изчистим с доброволците, а след това да обявим един национален конкурс за млади архитекти, които да проектират парк-мемориала”, обясни отец Паоло.
