Надежда Узунова: От децата уча да пазя глаголите в живота си

„Със сигурност отглеждането на дете не е никак лесна задача, особено когато си познато лице от телевизионния екран, а децата са всъщност две. Но чаровната водеща на Новините на NOVA Надежда Узунова категорично не би определила като предизвикателство факта, че е майка на син и дъщеря. Тя по-скоро вярва, че е благословена с прекрасните си съкровища Даниел и Миа”, пише екипът на сп. HELLO! България за водещата на късната емисия.

Журналистката смята, че професията й, която ангажира немалка част от нейното време, не може да служи като оправдание, ако не си всеотдаен към близките си. Но също така обичта не може да бъде оправдание, в случай че човек не е професионалист. Не харесва и използва думата "край", защото я счита за безвъзвратна и лишена от всякаква възможност. Вместо нея към децата си най-често казва "достатъчно". Тогава Надежда не слага точка на нещо, което рожбите й обичат, а многоточие...

Надежда, децата ти са страхотни. Споделят ли ти впечатленията си, след като те гледат на малкия екран?

Помните ли Карлсон, който живее на покрива? Когато за първи път вижда телевизор, той е убеден, че това е буркан за кифлички, в който необяснимо как са напъхани едни малки хора - чичковци, които се карат за политика, и красиво момиче, което казва къде ще вали сняг. Има хора, за които всичко, ставащо в "телевизионния буркан", е важно. Има други, които се карат с него. Има и такива като госпожица Рог от "Карлсон", които мечтаят да влязат в него. Както и хора, които започват да гледат с други очи на тези, които "ги дават по телевизията". Повечето безрезервно вярват на всичко, казано от малките хора в "буркана", просто защото са го "казали по телевизора". За всички нас от "буркана" това е страхотно предизвикателство и отговорност. Да бъдем себе си и да бъдем честни с тези, които ни гледат. Жалко е, че има колеги журналисти, които възприемат работата като госпожица Рог.

До известна степен професията ти противоречи с пълната всеотдайност към семейството. При теб как се получават нещата?

За мен да си всеотдаен, не означава да си с някого 24/7.

Така по-скоро си досаден и дори задушаващ. Да си всеотдаен е да бъдеш до хората, които обичаш, когато е важно за тях. И няма професия, която да противоречи на това. Познавам хора, които използват професията като оправдание да не се обвързват. И други, които използват семействата си, за да се оправдават на работното място. Да, често се налага да правя лични компромиси заради работата си. Но същото важи за лекарите, музикантите, пилотите, полицаите, спортистите дори. Не мисля, че това прави нас и тях лоши родители. Убедена съм, че един осъществен и удовлетворен от професията си човек е много по-добър родител от онзи, който "жертва кариера" заради семейството си. Успелият в работата не пренася болни амбиции към децата си и не смята, че те са му длъжни, защото се е отказал от нещо в тяхно име.

Замисляш ли се кой застава пред телевизора, когато съобщаваш новините?

Всеки път, когато трябва да прочета новините или да разкажа за определено събитие като репортер, си повтарям: "децата гледат". Мисля, че ако всеки от нас си свърши работата така, че децата ни да не се срамуват, когато ни гледат, ще сме се справили с предизвикателството на "телевизионния буркан". И се радвам, че в NOVA съм намерила доста колеги, на чийто опит се доверявам и които се доверяват на мен. Идеята, че децата гледат, ме кара да търся и намирам каузи в журналистиката. Като "Мисия образование" например. Благодарна съм на телевизията, че застана зад идеята ми да разкажа за най-доброто образование в Европа - финландското. И съм много обнадеждена от отзвука, който репортажът ми в "Темата на NOVA" предизвика.

Тази есен от УНИЦЕФ ми се довериха да направим кампания в защита на децата в конфликт със закона. Репортажите от "Осъдено детство" са едни от най-трудните и емоционални, които съм правила. Ще съм ужасно щастлива, ако някой ден моите собствени деца ми кажат: "Браво, мамо, че си опитала да помогнеш!".

Спомняш ли си първия път, в който Дани и Миа те нарекоха "мамо"?

Даниел, голямото ми дете, проговори, но упорито отказваше да ми вика "мамо". Наричаше ме "Наде", защо то така чуваше да ми казват другите. Тогава може и да ми е било малко криво, но сега си казвам, че той просто е подражавал на приятелите ми и е искал да е един от тях. Сега аз, на свой ред, полагам усилия да съм по-скоро в приятелския, а не в родителския кръг.

Винаги ли се обръщаш към децата ти по име?

О, имат си доста галени прякори, но категорично няма да ги издам, защото някои от тях използвам за пароли тук-там. Но нека ви споделя друго, децата ми са научени да се обръщат към възрастните по име. Аз съм голям противник на леля еди-коя си и чичо еди-кой си. Хората си имат имена.

С кого от двамата ти е по-трудно?

Като цяло Миа е по-своенравна. Но това не е нещо, с което се опитвам да се "справя". Честно казано, ужасно й се радвам как отстоява себе си във всякакви ситуации. Често казвам на шега: Като порасна, искам да стана като Миа! Вярвам, че хората с мнение движат обществото напред.

Какво научи и продължаваш да учиш от тях?

За да ти отговоря, ще си позволя да използвам думи на Георги Господинов, цитатът не е точен... Той пише, че детството е пълно с глаголи, децата не ги свърта на едно място, всичко в тях блика и се развива. После глаголите се сменят със съществителни - съществените неща на зрелостта: дом, кола, работа... От децата уча да пазя глаголите в живота си.

Какви цели си постави за 2017 година?

Иска ми се по-често да излизам от буркана на Карлсон. Да снимам още филми, които да дадат на зрителите път, смисъл и надежда. Освен това съм обещала на сина си да го заведа на гарата "КингсКрос" в Лондон и да търсим перон 9%, от който тръгват влаковете за "Хогуортс" - училището за магьосници от "Хари Потър".

Цялото интервю четете в сп. HELLO! България.