Деси Бакърджиева: "Откраднат живот" запознава зрителите с лекарската професия

Деси Бакърджиева е родена на 4 декември 1978 г. в София. Прабаба ѝ Теодора Бакърджиева е една от основателките на Народния театър. Завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ в класа на проф. Енчо Халачев. През 2013 г. защитава дисертация на тема "Филмовата индустрия в съвременната информационна среда. Трансформации и взаимодействия". Две години по-късно завършва кинорежисура при проф. Дочо Боджаков. Играе в киното и в театъра, а в момента влиза в ролята на д-р Лора Хинова в "Откраднат живот". 

- Веднага бързам да питам: ще има ли дете д-р Хинова?

- Охооо, бърза си, наистина! Това и аз все още не зная. Много бих искала историята с Лора и сурогатната майка да завърши добре, макар че имам лоши предчувствия.

- В каква степен ти е близка героинята?

- Не бих казала, че съм много близка до характера на д-р Лора Хинова. Различни сме, но има конкретни неща и черти от характера, по които си приличаме. Качествата, които ни сближават, са желанието да се надграждаш, вярата в доброто и в силата на любовта. Така, както доктор Хинова вярва, че знанието е безценното богатство, така и аз се старая да се надграждам и да бъда любознателна. Не съм искала да се поставям в някаква рамка или да се самоопределям. Същото е с това какво не бих направила заради нещо, което обичам.

- Промени ли се отношението ти към лекарите след сериала?

- "Откраднат живот" запознава зрителите със същността на лекарската професия и дава някои основни общомедицински знания, за да могат те да разпознаят редица заболявания още съвсем в начален стадий. Не мога да кажа, че променя нагласите и общественото мнение или е определящ фактор за положителната оценка на здравната ни система. В България има специалисти на световно ниво и хора, които са компетентни в своята област. В сериала един от най-гледаните и коментирани сюжети бяха репродуктивните проблеми на д-р Хинова и онкологичното заболяване на една от главните героини. Казусът се разгледа достатъчно изчерпателно, за да може посланията за редовни прегледи при специалист да се разпространят в обществото. Други епизодични сюжети пък са свързани с рисковете от самолечение, само диагностициране и правилен подход при различни неразположения. Търсенето на медицинска помощ е основно послание към зрителите. Всички от екипа се надяваме да обогатим медицинската им грамотност и да покажем, че редовният профилактичен преглед е най-доброто средство за избягване на усложнения и за оздравяване. Със средствата на развлекателната медия успявам да видя как може да се достигне с правилна информация до пациента, без той сам да се хвърля в тоновете спекулации и неверни статии в интернет, които вредят не само на физическото, но и на психическото му здраве.

- Какви роли предпочиташ?

- Театърът е страст и любов, без която актьорът не може. Много ми се иска да играя роли с послание. Обичам професията, защото ми дава възможност да бъда психолог, да изследвам характери, да се стремя към доброто. Във всеки образ може да оставиш своята следа и послание, да помогнеш на някой в беда да погледне отстрани на себе си и да вземе правилното решение.

- Актьорството първият ти избор ли беше след толкова ранен прощъпалник на сцената?

- Не съжалявам за това, че избрах да вървя по трудния път и че практикувам актьорската професия. Първата ми изява беше на 4 годинки на сцената на НДК. Пях детската песничка "Който рано ляга, сутрин рано става, в детската градина той не закъснява". След изпълнението ми публиката, начело с другаря Тодор Живков, ми пляска дълго време. На мен ми хареса и не исках да сляза от сцената. Едвам ме извадиха госпожите. В края на лятото на 1988 г. в театър" Сълза и смях" бяха обявили приемен изпит за детската трупа с художествени ръководители проф. Венцислав Кисьов, Тамара Карабуйкова-Войс и Бончо Урумов. На връщане от морето през целия път репетирах баснята на Крилов "Лисица и грозде". Надух главата на всички в колата. Така и не я казах. Пях на комисията детски песнички, танцувах, разказвах някакви истории. Помня, че много се смяха. Кой знае какви глупости съм говорела. Тогава една какичка ме дръпна настрани и ме покани да стана част и от БНР, където заедно с Минчо Събев се учех и по-късно озвучавахме детските приказки по програма "Христо Ботев". Видях след две седмица, че съм в трупата на проф. Кисьов и Тамара. Това беше началото. Завърших немска гимназия и кандидатствах веднага във ВИТИЗ. За мен е чест, че завърших академията в класа на проф. Енчо Халачев. През годините се влюбих в тази професия, но не си позволявам да играя в живота.

Останалата част от интервюто с Деси Бакърджиева може да видите във вестник "Всичко за семейството".