История за избора в "Ничия земя"

Днес в "Ничия земя" Елена Чопакова разказва за едно село и за два свята. Селото е Радювене, на десетина километра от Ловеч и на около 2700 километра от Лондон. В това селце, само през няколко улици, се намират две къщи. Едната къща е материалното изражение на разрухата в живота на Мария Дишева – дипломиран фармацевт, неомъжена бяла жена. Мария е жената, която близо седмица спа между труповете на починалите си от измръзване родители Дона и Вълчо. Старците имали лошия късмет да починат само няколко дни преди датата, на която получават пенсии. Дъщеря им Мария скрива смъртта им от съселяните си и кмета на Радювене, за да дочака пенсиите, с които първо погасява вересията, натрупана в местния  магазин.

Другата къща е първият собствен имот на семейство Дарли – средностатистически, почти бедни, английски пенсионери от Съри, Лондон. Преди три години Сю и Бей Дарли, на прага на своите 60 години, уморени от работа, създали и отгледали голямо семейство, решават да сменят Англия с България, Лондон с Ловеч и къщата под наем със собствена. Пренасят целия си живот или поне това, което им е най-нужно, за да остаряват щастливи, на 2700 км източно от Гринуич. Връщат се два часа и поне 100 години назад, купувайки си къща с външна тоалетна в село Радювене – само година преди съседите им Дона и Вълчо да умрат от студ през няколко улици.

"Едно село и две къщи - едната всеки ден се руши, а другата всеки ден се доизгражда. Обитателите на тези домове са на една и съща възраст – в началото на 60-е си години, но в документите им за самоличност националността е различна. Разказваме ви историята на българското семейство Дишеви и на английското семейство Дарли, не за да изпъкнат разликите, а приликите помежду им. И двете фамилии избират едно и също село за старините си, обитавайки двуетажни къщи с просторни и плодородни дворове. Дишеви имат едно дете, Дарли имат четири, Дишеви имат два имота, Дарли – един и то придобит едва в пенсионните им години. Мария се стяга да мре, а Сю и Бей – да живеят. Това не е история за бедните български пенсионери, нито за богатите английски, уважаеми зрители. Това е история за осъзнатия избор как да живеем. И Дарли, и Дишеви са можели да живеят по различен начин..." - разказва Елена Чопакова.