Вицепремиерът взе участие в конференцията “В търсене на съгласувана сигурност за растеж и просперитет - Стълб за стабилността на Европа“, организирана от The Economist в София
Специално събитие, озаглавено “В търсене на съгласувана сигурност за растеж и просперитет - Стълб за стабилността на Европа“, бе организирано от The Economist в София в понеделник, 12 ноември, 2018 г. Тази конференцията на високо равнище беше съсредоточена върху критични въпроси като колективната сигурност и степента на икономическо и политическо сближаване между страните от Северна, Южна и Източна Европа. Изтъкнати експерти и официални лица насочиха вниманието към важни теми, свързани с иновации, растеж, инвестиции, включително и ролята на малките и средни предприятия.
Събитието бе открито с представяне на специален доклад, изготвен от The Economist Intelligence Unit, озаглавен “Създаване на екосистеми за иновации за устойчиво развитие в Източна Европа“. Основните изводи от проучването сподели Рене Фридман, управляващ редактор за Европа, Средния Изток и Африка, която оглави и модерира конференцията. Както отбеляза г-жа Фридман, “ключовите предизвикателства пред създаването на екосистеми за иновации в Централна и Източна Европа са качеството на научните и технологичните системи, изтичането на мозъци и качеството на управление и регулиране”.
Екатерина Захариева, вицепремиер по правосъдната реформа и министър на външните работи, ген. Атанас Запрянов, заместник-министър на отбраната на България, и Елжбета Биенковска, европейски комисар по вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП, взеха участие във втория панел на конференцията, озаглавен “Генериране на растеж в Европа на стабилност и просперитет“.
Министър Захариева заяви, че “днес “Часът на Европа“ се завърна на Балканите. За да създадем кохезия, заедно в ЕС и Западните Балкани трябва да засилим сътрудничеството си в сигурността. Това включва области като миграция, опазване на границите, радикализация, тероризъм, организирана престъпност, лошо управление и кибер атаки. Можем да се замислим за включването на страните в повече инициативи, работни групи, обучения и дори агенции на ЕС. Това ще подобри сигурността им и по-важното – ще доведе до изграждането на единна архитектура на сигурността в региона”. Вицепремиерът завърши изказването си с призива: “Нашите действия, политики и стремежи следва да се водят от простия принцип – свържете хората и бизнеса, политиците им сами ще ги последват“.
Комисар Биенковска обобщи, че виждаме сериозна промяна в европейския подход към сигурността и отбраната и че “предизвикателствата пред сигурността в Европа, са сложни, устойчиви и бързо развиващи се.” Тя обясни, че нито една държава членка не е достатъчно силна, за да посрещне тези предизвикателства самостоятелно, поради което Европа трябва да се превърне в активен гарант на сигурността. Тя посочи също, че това не трябва да се разглежда като противоречие с НАТО. “Напротив, една по-силна Европа в отбраната означава в крайна сметка по-силен НАТО”, коментира Биенковска. Тя очерта също основните предизвикателства пред отбранителната промишленост на ЕС: разпокъсаният пазар и недостатъчните инвестиции за научноизследователска и развойна дейност в областта на отбраната.
Заместник-министърът на отбраната ген. Атанас Запрянов също отбеляза безпрецедентната инициативност и активност на ЕК през последните 2-3 години в областта на развитието на отбранителния сектор. Той наблегна на значението на новото ниво на подкрепа за подобряването на конкурентоспособността и иновативността на Европейската отбранителна технологично индустриална база. Ген. Запрянов направи и преглед на специалната инициатива PESCO като обясни, че политиците трябва да убедят избирателите да подкрепят идеите да харчат повече и да харчат по-добре за отбраната с ясното съзнание, че това е инвестиция в сигурността и просперитета на държавите. Съвременните военни способности идват с реална цена и изискват дългосрочни ангажименти.
Редактор: