Неподвластен на промените

На Петдесетница – рожденият ден на Христовата църква отиваме в един манастир на повече от 10 века, преживял много изпитания, но оцелял. След битието му на козарник и почивна станция, манастирът "Свети Йоан Предтеча" в Градешница отново е действащ, по предназначение, с усилията на един 23-годишен монах.

Манастир под нивото на равнината. Колкото и странно да звучи, да, има такъв край врачанското село Градешница.

„По принцип не е характерно. Всички манастири, както знаеме, повечето от тях са на високо. Но мисля, че местото е така благодатно и приятно за окото на човека”, казва йеромонах Спиридон – игумен на манастир „Св. Йоан Предтеча”.

Тесен път води до светата обител. Влезеш ли зад портите, съвсем неметафорично урбанизираният свят внезапно изчезва. Градешкият манастир „Св. Йоан Предтеча” съществува още от 11-ти век. Той е бил едно важно духовно средище и един духовен оазис по онова време за този край, добавя йеромонах Спиридон.

Преминал е през много трудни моменти. Първят, за който пише в хрониките е още от 1594 - 95 година, когато Михаил Витязул повежда битка срещу османския поробител по тези земи.

Въздиган, опожаряван и разрушаван, но отново възстановяван, манастирът пази и до днес свидетелства за историята си. Пример за това е и гробът на един от главните обновители – йеромонах Артемий, който в началото на миналия век идва чак от Атонския манастир, за да въздигне Градешкия от пепелищата на поредното унищожение. Пример е и паметния знак за единствената жена в братството на иначе мъжкия манастир. А в малкия гроб до тях е съхранена една горчива историческа истина.

 

 

Не по-малко драматична е съдбата на манастира в годните на прехода – превръщан е в мандра и даже обор за кози. Нова и сравнително по-добра страница в историята му след това е превръщането му в място за отдих, но достъпът е бил ограничен и манастирът е липсвал на повечето хора.

След последните светски превратности обаче манастирът отскоро отново е отворен за всеки – да се помоли на Бога или просто да си отпочине от шума на урбанизирания свят.

23-годишният йеромонах разказва охотно и за свети Висарион Чудотворец, който църквата почете в края на тази седмица. Учителят превърнал морската вода в питейна, за да утоли жаждата на своя ученик, но станал свидетел на нещо, което хората правят и днес – след като се разхладил и утолил жаждата си, младежът се опитал да се запаси с вода, но прекалил и си навлякъл упрека на своя учител.

Манастирът не е затварян заради коронавируса, защото на това отдалечено и усамотено място няма нужда от допълнителна изолация. Напротив! Очакват се хората. На 24 юни - храмовия празник на църквата там йеромонахът очаква да види светата обител още по-жива и духовна с тържествената света литургия, която ще оглави врачанският митрополит Григорий и ще бъде раздаден курбан.

Повече по темата гледайте във видеото

За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК.