Политиката като сцена

Ще погледнем към сцената. Не театралната, не музикалната, а политическата. И към решението на наши актьори и музиканти да се качат и на нея. Има ли запазен ред за изкуството в пленарната зала?

От години музиката си извоюва място в политиката у нас. За да обединява. И да променя героите на политическата сцена .

„Музиката е над политиката. С музиката можеш да направиш много в общ план. В парламента можеш да направиш повече за себе си, за собствения си джоб, за семейството си. Докато в музиката можеш да направиш повече за хората”, казва Васил Георгиев – Кръпката.

А след това – музиката влезе и директно през вратата на Народното събрание. С музикантите, които избраха да се качат на още една сцена – тази на политиката. Като Калин Вельов – депутат в 44-тия парламент.

„Всички колеги от сферата на изкуството, които имат усещане, че могат да бъдат полезни би трябвало да не се страхуват и да бъдем в законодателната и в изпълнителна власт”, смята Калин Вельов.

Заради това и на прага на новите избори Вельов отправи призив. От музикалната към политическата сцена.

„Трябва изкуството да влезе в политиката. И културата да влезе в политиката – защото и в прекия и в преносния смисъл тя липсваше през последните години”, добави Вельов.

Парламентът като сцена приема и актрисата Нона Йотова. Но не като театрална, а като най-високата в държавата. От която зависят съдби.

„Това е трибуната на Народното събрание. Доста време ме беше страх да се кача. Нищо, че имам голям опит на сцена, но това не е сцена, това не е театър”, казва тя.

Без амбиция за депутатско място, но със заявена позиция за политическия живот у нас излезе и актьорът Павел Попандов. Който сложи подписа си за инициативния комитет, който издигна Румен Радев за втори мандат на „Дондуков“ 2.

„Не можеш да си само актьор, трябва да бъдеш и гражданин. Защото в крайна сметка това, което правиш, е за гражданите. А за да бъдеш обичан, трябва да им отвърнеш с обич. Пак е за публиката”, казва Попандов.

Последвайте ни