Какво произвежда и какво липсва на българското земеделие?

Колко пшеница произвеждаме, каква част от нея консумираме и налага ли се да внасяме зеленчуци, в производството на които години наред сме били първенци? На тези въпроси отговор потърси Ева Костова в „Числата на седмицата”.

По данни нa Opгaнизaциятa пo пpexpaнa и зeмeдeлиe нa Oбeдинeнитe нaции пшеницата е тpeтaтa нaй-пpoизвeждaнa зъpнeнa ĸyлтypa в cвeтa, слeд opизa и цapeвицaтa. Държавите производители са над 80, но по-гoлямaтa чacт oт нея идвa oт едва няĸoлĸo cтpaни. За периода между 2000 г. и 2020 г. нaй-гoлeмият пpoизвoдитeл е Китай, където добивът се равнява на близо 17% oт световото пpoизвoдcтвo. Πo-гoлямaтa чacт oт ĸитaйcĸaтa пшeницa ce изпoлзвa в cтpaнaтa, тъй като те са и най-големият потребител на зърнената култура. Bтopa е Индия, която произвежда 12% и половина и подoбнo нa Kитaй, зaпaзвa пo-гoлямaтa чacт oт cвoятa пшeницa зa мecтния пaзap. Третото място – с близо 8% и половина, си делят САЩ и Русия. Къде сме ние? За тези 20 години, България е произвела 0,7% от световната пшеница, което ни нарежда на 20-о място в света – заедно с Бразилия и Мароко. А с Дания и Унгария си делим и осмото място в Европа.

Денков: Изплащаме субсидиите на земеделските производители до 30 септември

Разглеждайки статистиката на земеделското министерство, впечатление прави, че през последните няколко години се оформя тенденция на производство на все повече пшеница. Очакванията са това да важи и за новата реколта, която се предвижда да донесе около 3% и половина повече продукция от миналогодишната. Едва ли е изненада, че и трите култури, се произвеждат най-много в североизточния район на страната – в областите Варна, Добрич, Търговище и Шумен.

Колко от тази пшеница обаче ни е нужна за вътрешна консумация и каква част от нея изнасяме? През изминалата година повече от половината българска пшеница е била изнесена. И това никак не е много на фона на предходните 4 години, когато сме изнасяли средно по 4 милиона и 200 хиляди тона годишно. Но да се върнем на миналогодишната реколта. Изнесли сме най-много за Алжир – около 1 милион и половина тона, за Тунис и на трето място за Испания. Пшеницата, която те са си купили от нас, е малко над 300 хиляди тона. Останали са ни запаси от още 1 милион и половина тона, което означава, че за вътрешно потребление ни е била необходима около една пета от това, което сме произвели.

Какви са причините за недоволството на земеделци и животновъди

При зеленчуците от реколта 2022 г. най-голямо е било производството на картофи. Страната ни е произвела над 172 хиляди тона. Втори по количество произведена продукция е може би най-традиционният български зеленчук – доматът. Значително по-малко са произведените краставици и пипер. Всъщност, с изключение на домата, всички тези зеленчуци, типични за страната ни, се произвеждат във все по-малки количества. Като при пипера намалението е най-драстично – с близо една четвърт в сравнение с производството му само година по-рано.

По данни на Европейската комисия към месец май, България е била абсолютен фаворит в износа на слънчогледово масло за последната година. Над 43% от целия износ на страните-членки е именно наш. Към настоящия момент по експорт на пшеница пък, сме четвърти. Непосредствено преди нас са французите, а най-големият износител е Румъния. Българският домат, спечелил си слава из целия континент през годините, днес страда. Все по-свитото производство ни нарежда на 11 място, а за да отговорим на нуждите си, внасяме повече домати отколкото произвеждаме - предимно от Турция. И накрая още една челна позиция запазена за страната ни – производството на лавандула. През последните 10 години, след 40–годишна пауза, България се завърна след силните производители и отново завоюва признание не само като европейски, но и като световен лидер в производството на лавандула.