Руското медийно влияние, особено в социалните мрежи, е изключително силно, обясни тя

Доктор Румена Филипова е председател и основател на Института за глобални анализи. Като своя лична и професионална мисия тя приема провеждането на задълбочени проучвания в областта на международните отношения. В последния си доклад, озаглавен „История под прицел”, тя анализира тактиките на Русия в отношенията и с останалите държави.

"Първо трябва да кажем, че изкривяването и фалшифицирането на историята, милитаризацията на идентичността чрез историческа дезинформация, представлява и се открои като един от основните инструменти за упражняване  на авторитарна сила от страна на Москва, особено в контекста на войната на Русия срещу Украйна. Това със сигурност има още по-дълбоки корени, които можем да проследим до 1989-та година и 1991-ва година, след разпадането на Съветския съюз. Русия изпадна в криза на идентичността", разказа Филипова.

По думите й през 90-те години имаше коренно различна представа за това какво трябва да представлява Русия. "В общ план се смяташе, че Русия ще се присъедини към евроатлантическото пространство и трябва да има демократично направление на своето развитие, но това се промени с идването на власт на Владимир Путин. Трябва да кажем, че особено след 2014-та година, той наложи собственото си виждане за това какво трябва да представлява идентичността на Русия, което естествено подпомага и целите на авторитарния режим", обясни изследователката.

"Русия нарушава почти всички европейски постулати. Трябва да се каже, че в основата на режима на Путин е залегнала идеята напълно да се променят правилата на играта. Тоест напълно да се създаде предизвикателство и да се наруши установеният международен, либерален ред. Русия често пъти се позовава на международното право например, но всъщност тя най-системно го нарушава. Русия създава предизвикателство към всички европейски ценности – демокрацията, либерализма, добросъседството между страните", каза Филипова.

Един от основните изводи от доклада на д-р Филипова е, че руската държава оказва много силно влияние върху българските обществени възприятия.

ПЪРВО ПО NOVA: 800 страници документи – какво показват архивите за Руската църква (СНИМКИ)

"Всъщност въздействието на Русия върху историческите възприятия на българското население определя и възприемчивостта на българите към всички останали кремълски и пропагандни послания. Всички тези общи наративи за това как Русия едва ли не винаги е представлявала благодетелка и е била благосклонна към българските политически и икономически процеси, за това, че има славянско братство между двете държави, т.нар. „взаимноизгодно сътрудничество” между тези две държави – всъщност това представляват основните пропагандни послания, които определят навлизането и податливостта на българското население към всички други специфични кремълски послания", каза ть.

В сълнеменна България все още битуват проруските виждания и насоченост  към наративите, които се разпространяват от Русия. според нея, всички тези проруски възприятия на българското население се изграждат и се засилват в резултат на образователната система и начина, по който Русия се представя в учебниците по история. 

"Първо – това е относителното мълчание по отношение на често пъти негативните последици от ролята на Москва в българския политически и обществен живот и това заглушаване на негативните последици от руското вмешателство върви ръка за ръка с позитивно представяне на Русия и също така с прехвърляне на интерпретативна отговорност от създателите на учебниците към учениците. Много пъти от учениците се изисква да изградят оценка и равносметка за ролята на Русия в определени критични епизоди от българската история, но без те да могат да си съставят това мнение на базата на учебно съдържание, тъй като то не е предоставено в значително обективна или детайлна перспектива", заяви Филипова.

Всъщност образователната система само засилва, а не променя нагласите в най-младите поколения. Ние виждаме, че не може вече да мислим и да очакваме, че задължително младите трябва да имат прозападна и либерална ориентация. Според нея, трябва да работим за това.

Филипова акцентира, че има много информация в първични и вторични исторически източници, които са съставени от авторитетни български автори, общественици, особено които са били съвременници на историческите събития. Често пъти обаче тези източници не се използват в учебниците по история. Нека да дам пример с идеите, историческите идеи на най-основните дейци на национално-освободителното движение у нас.

"Например Георги Сава Раковски. Много рядко се споменава неговата силно критична роля по отношение на Русия. Нека да дам пример и със Захари Стоянов, който също така има много силна и критична оценка към Русия, но отново неговата публицистика не се засяга толкова много в историческите представи, в учебниците, дори и в дебатите. Той е смятал, че когато българите видят какво е реалното материално и образователно състояние на руското общество, тогава руските агенти на влияние у нас няма да могат безкритично да разпространяват посланието, че България дължи подчинение пред мощта на Русия", каза Филипова.

По думите на д-р Филипова освен сътресения в българската образователна система Русия предизвиква такива и в своята собствена.

"От 01 септември (началото на учебната година в Русия) тази година се въведе т.нар. „златен стандарт” на образованието, където се въвеждат единни програми и единен учебник по история, но също така по руски език и литература. Тоест всички социални и хуманитарни науки. Това е част е от по-голямата цел на Русия – да превъзпита най-младото поколение така, че то да подкрепя политиките на режима и да няма достатъчно критично и прозападно мислене, което от своя страна би могло да доведе до социални промени в системата в бъдеще. Най-новият учебник, който те въведоха, специално за 11-ти клас всъщност представя войната като част от историческата мисия на Русия. Казва се, че Москва ще победи, че всъщност едва ли не Западът и Украйна са започнали бойните действия", каза тя.

Трябва да се каже, че върви много сериозен паралелен процес, при който Русия също така се опитва да превъзпита и украинската младеж, особено в окупираните територии. Ние всъщност чухме много плашещи истории за това как украински деца биват отнемани от родителите им и изпращани в Русия, именно с цел превъзпитание.

Изграждат скеле около Паметника на Съветската армия

Докладът „История под прицел” се занимава и с „неподвижното присъствие” на Русия у нас, а именно паметниците и музеите.

"За съжаление, проблемът остава нерешен. Всъщност основната тенденция, която наблюдаваме през последните 33 години е, че инициативите на противопоставящите се групи, тоест от една страна на групите, които са с критично отношение към Русия и тези, които са проруски, всъщност взаимно се блокира. Това благоприятства статуквото, а именно оставането на съветските паметници в непокътнато състояние, най-често в центъра на големите български градове", каза Филипова.

Запитана за споровете около Паметника на Съветската армия, около датата на националния ни празник, тя отговори, че със сигурност тези спорове и тези дебати трябва да се водят. "Защото от една страна често пъти се казва в публичното пространство, че обръщането към миналото или символичната политика не трябва да са приоритети на настоящето, тъй като привидно само трябва да се фокусираме върху прагматичните въпроси на деня, но всъщност това не би трябвало да е така и трябва да разрешим въпроса с паметниците и националния празник, за да можем да гледаме към бъдещето", обясни Филипова.

По думите й преоценката и равносметката за миналото играят фундаментална роля за това какво се случва в настоящето и посоката, която искаме да съставим за бъдещето. Аз мисля, че всички трябва да вземат участие в този дебат, който да се води на основата на добре информирани аргументи, а не толкова на завишена емоционалност.

Д-р Филипова маркира и още едно поле, на което Русия води своите битки – дигиталното.

"Руското медийно влияние, особено в социалните мрежи, е изключително силно. То са води първо от каналите на руското посолство, които агресивно представят руската гледна точка. Трябва да кажем, че тези послания и постове, особено във Facebook, получават хиляди споделяния и коментари, така че руското посолство има със сигурност много видимо присъствие в социалните мрежи. Освен това трябва да кажем, че съществуват и много други проруски групи, които са съставени от страна на граждани, където много безкритично се представят проруски послания", каза тя.

Нейният съвет е постоянно да се проверяват източниците. "Това е един изключително важен процес и не трябва безкритично да се възприема всякаква информация, която се разпространява – по социалните мрежи или в медиите. Също така трябва да отбележа, че освен гражданите и правителствените структури би трябвало да изиграят роля, а именно чрез изграждането на стратегически комуникации и създаването на позитивни послания за България като част от евроатлантическата общност", допълни Филипова.