Маги Халваджиян и емблематични истории от новата му книга „Без реклами“

Маги Халваджиян е продуцент на едни от най-забавните и емблематични телевизионни предавания, режисьор на формати, клипове и филми. Мотиватор и почитател на цирковото изкуство, днес той е гост в студиото на „На кафе“, където разказва за написаната от него книга – автобиографията „Без реклами“.

„Не знаех, че ще пиша книга и въпреки, че знаеш много неща, тя ще те изненада. Дори и близки хора, които ме познават добре, споделят, че не знаят за различни и любопитни неща. Истината е, че при интервюта, разговорите минават по повърхността на нещата. Когато започнеш да пишеш книга се връщащ дълбоко назад и изравяш от съзнанието си детайли и спомени. Първият ми реален спомен е когато съм бил на 3 години от Варна. Спомените ми са изключително ярки, като видения и сякаш съпреживявам нещата“, разказва Магърдич Халваджиян.

Според автора Влади Априлов, който му помага в написването на автобиографията, сега е момента за издаването й, а след десетина години ще напишат втора част. В началото книгата е над 1000 страници, от които остават едва 570. За съжаление много от историите отпадат, а в последствие авторът събира материал за още страници.

„Първият тираж се изчерпа само за десетина дни, което означава, че се чете леко, бързо и увлекателно. Още в началото Влади предложи да я напишем без претенции и да е в разговорен стил, за да е достъпно до много хора“, каза авторът.

"Детство мое, реално и вълшебно" 

„Характерно за това десетилетие е любовта. Смятам, че деца отгледани с много любов, като пораснат дават любов. Има изключения, но в повечето пъти е така. Баща ми е куклен актьор и успя да ми отвори съзнанието, че няма невъзможни неща. Бих определил детството ми с любовта и фантазията, с които растеше нашето семейство. Вълшебно ми беше детството“, определя първите години от живота си шоумена.

Маги Халваджиян и историите от неговия живот

Защо е учил в балетно училище?

„В периода между 10 и 20 година, фантазията и свободата на мисълта бяха канализирани от майка ми, която ме насочи към балетното училище. Тогава беше първото ми излизане на сцена – танцувах в „Лешникотрошачката“ в Националната опера. Това би даде усета и вкуса да създавам детски театър за всички пред блока. Тогава имах за първи път достъп до кино. Идваха различни режисьори, които търсеха артистични деца за български филми. За първи път участвах във филм и видях Никола Анастасов. Това са малки стъпки, които ме водеха до цирковото училище в Москва. Има много циркови школи, но това е единственото училище, където се дипломираш и ти дават диплома. На 14 години заминах сам и това си бе голямо събитие за цялото ни семейство. Бях щастлив, че мога да правя каквото си поискам. Тези десет години попивах изкуство и неща, които са ми близки до душата. Казармата за мен беше доста труден период, защото загубих цялата свобода, която имах за всичките си 19 години. Човешкият мозък помни хубавите неща и затова повече разказват смешни и забавни истории. Ако цирковото училище ми е дало фантазията и свободата да творя, казармата ми даде дисциплината и ме научи, че всяко действие в живота ми има последствия“

„Най-тъжният момент в семейството ни бе смъртта на баща ми, който почина едва на 51 години след инфаркт. Точно се бяхме събрали след 8 години раздяла. Това събитие ни преобърна живота. Кремена вече беше в живота ми, но тя живееше в България, докато аз бях в Италия. Година по-късно и тя се премести със семейството си в Италия и се виждахме от време на време. Тези три събития – смъртта на баща ми, Кремена и раждането на Бебо, бележат третото десетилетие от живота ми. Аз съм човек, който не вярва на врачки и съм прагматичен, но според мен няма случайни неща. Не вярвам и в съвпаденията. 1990 година се разделих с илюзиите и пораснах много бързо“, обобщава третото десетилетие от живота си Халваджиян.

Творческо десетилетие – от музикални клипове към телевизионни предавания

„Започнах да снимам много клипове без пари на Дичо, Акага и много други. Не спирах да снимам, но на 30 години имах големи планове за себе си. Но на тези години не се чувствах добре със себе си и не бях удовлетворен от това, което се случва. Колко още години щях да снимам клипчета? 1999 година направих първото си телевизионно предаване, следващата година снимах игрален филм „Печалбата“. Машината тръгна, но преди това бях направил много неща. Направих много предавания, взех много награди, всичко се случваше на бързо скорост. Не осъзнавах какво се случваше, защото гладът ми за работа е толкова голям, че нямам време да спра и да се порадвам малко. Станах дядо на 47 години, а Кремена бе на 45, което е велико. Нямаме много време и не сме типичните баба и дядо, но е жесток купон.

Официалното представяне на книгата „Без реклами“ – автобиографията на Маги Халваджиян ще е на 23 ноември от 19.00 ч. в клуб „Библиотека“, където шоуменът ще дава автографи на желаещите.