Дата за приемане по суша все още няма

В последните часове на 2023-та година - добра новина за България. След 12 години преговори късно снощи Съветът на ЕС потвърди, че страната ни става пълноправен член на Шенген с премахване на контрола по вътрешните въздушни и морски граници през март 2024 г. Европейската комисия приветства взетото единодушно решение от Съвета, а обсъжданията относно допълнително решение за премахване на проверките по сухопътните граници ще продължат през 2024 г.  

Премиерът Николай Денков отчете колко важно е решението за България. "Това е трудно извоювана, но заслужена победа за България. Защото докато убеждавахме държавите, които ни спираха по пътя към Шенген, направихме онези важни стъпки, които ни гарантират по-качествен живот тук – в България", заяви той.

Коментар дойде и от вицепремиера и министър на външните работи Мария Габриел. "В дипломацията се казва, че добър компромис е този, в който и двете страни не са доволни изцяло. Вярвам, че преговори, водени от защита на националния интерес, не можеха да имат различен резултат", смята от своя страна тя.

Съпредседателят на „Продължаваме Промяната” Кирил Петков написа във Facebook, че политическите опоненти не са зарадвани от новината, но политическите интереси трябва да отстъпят на националните. Според вътрешния министър Калин Стоянов България е доказала, че може да охранява не само своите граници, но и тези на ЕС.

Световни медии: След 12 години преговори София и Букурещ са без паспортен контрол по море и въздух

"В дипломацията се казва, че добър компромис е този, в който и двете страни не са доволни изцяло. Вярвам, че преговори водени от защита на националния интерес, не можеха да имат различен резултат. Нека направим така, че с взаимно доверие и общи действия, 2024 г. да бъде водена от общоевропейския интерес", заяви вицепремиерът Мария Габриел.

"Разбирам, че нашите политически и геополитически опоненти не са особено зарадвани от новината за приемането на България в Шенгенското споразумение. Има обаче времена, в които политическите и партийните интереси трябва да отстъпят на националните. И днес е точно такъв ден", смята Кирил Петков – съпредседател на „Продължаваме промяната”.

"Доказахме, че България може да охранява не само своите граници, но и тези на обединена Европа. Винаги съм споделял убеждението, че когато успеем да превърнем трудностите в необходими предизвикателства крайният резултат ще носи удовлетворение", заяви Калин Стоянов – министър на вътрешните работи.

Какъв ангажимент поема страната ни и има ли допълнителни условия, на които сме се съгласили?

С разширяването на шенгенското пространство България не приема допълнителни условия, свързани с бежанци от Сирия и Афганистан. Това се посочва в официална позиция на Министерския съвет.

Страната ни обаче поема ангажимент да работи усилено с Австрия и Румъния за ограничаване на вторичните движения в изпълнение на европейското законодателство. Това включва и стриктно прилагане на Регламента Дъблин за приемане обратно на лица, които са регистрирани като търсещи международна закрила в България и за които страната ни отговаря.

Дъблинският регламент е в сила от 10 години насам и се прилага във всяка държава членка.
Така от март 2024 година държавите членки на Шенгенското пространство, за които отпада контролът по вътрешните въздушни и морски граници са всички членки на зоната. С България и Румъния те вече стават 29 на брой.

Съветът на ЕС: България става член на Шенген с премахване на контрола по вътрешните въздушни и морски граници

Данните на Държавната агенция за бежанците у нас показват, че през 2023-а година Австрия е поискала да върне в България 193 души, а реално са били трансферирани 113 от тях. Най-много са от Сирия и Афганистан. Според експерта Милен Керемедчиев обаче е притеснително, че на този етап няма договорена дата за присъединяване на двете страни и по суша, така както например се е случило преди години с Австрия и Словакия.

"Австрия в момента иска тези 6000 човека, които са били регистрирани вече у нас и са достигнали до нейна територия да ни бъдат върнати. Тук въпросът е по-скоро практически, защото в момента, в който те бъдат върнати в България, даже насилствено, няма физическа сила или правна такава, която да ги задържи да останат у нас, тъй като явно тяхната цел не е страната ни. Така те свободно може да достигнат до други страни членки на ЕС безпрепятствено. Според мен тази теза, която беше повдигната от Министерството на вътрешните работи на Австрия е по-скоро за вътрешната упортреба на австрийските гласоподаватели, тъй като предстоят избори там, отколкото реално може да се осъществи", коментира той.