Очаква се преговорите да бъдат трудни

Двадесет и деветата Конференция на страните (COP) по Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата (РКООНИК) започва днес в столицата на Азербайджан - Баку, като основната точка в преговорите между представителите на 198-те държави по конвенцията ще бъде осигуряването на финансите, необходими, за да се помогне на развиващите се страни да се адаптират към променящия се климат и да въведат мерките, необходими за постигане на климатичните цели. 

ЕС обеща 1 милиард евро на Африка, за да се адаптира към климатичните промени

Очаква се преговорите да бъдат трудни предвид връщането на Доналд Тръмп в Белия дом и притесненията, че той може да изтегли за втори път САЩ от Парижкото споразумение за климата, както и на фона на продължаващите войни в Украйна и Близкия изток. 

Цената на бездействието: Климатичните промени, които изискват незабавно внимание

Същевременно учени предупреждават, че времето за намиране на решения на климатичната криза изтича, през 2024 г. бяха поставени редица нови температурни рекорди, а природни катастрофи, свързани с екстремни климатични събития, отнеха хиляди човешки животи, последният пример за което, са наводненията в Испания. В края на тази година изтича ангажиментът на страните по конвенцията да осигуряват 100 млрд. долара годишно климатично финансиране за развиващите се държави. Тази цел обаче е била постигана само няколко пъти от 2020 г. насам, което води до нарастващо недоверие от страна на държавите, най-уязвими към последиците от климатичните промени, към формата и неговите възможности да постигне работещи решения. През август Папуа Нова Гвинея обяви, че няма да участва в СОР29 в знак на протест срещу липсата на "бърза подкрепа за жертвите на климатичните промени". 

Целта, която преговарящите в Баку си поставят, е да договорят няколко пъти по-голямо финансиране от текущите ангажименти по т. нар. Нова колективна количествено определима цел (New Collective Quantified Goal - NCQG).   Развиващите се страни настояват за финансиране от 1 трлн. долара годишно до 2035 г., основавайки се на широкоприети оценки за финансовите нужди към момента. Богатите страни обаче вероятно ще одобрят много по-малка сума, може би близо половина от исканото, посочват анализатори.