"Аз не съм се насочил към политиката, тя някак ме грабна", каза той в специално интервю за NOVA

Той не говори често, но винаги има какво да ни каже. Десислава Банова-Плевнелиева гостува в дома на знаковия политик от прехода - Филип Димитров. За какво е мечтаел като дете, какви са научените уроци от политиката, какво мисли за случващото се в Грузия, как и кога се е обърнал към вярата, какво изпитва към съпругата си и кое е чудото в живота му?

Филип Димитров: Главният прокурор е сменяем

Той е министър-председател на България в периода ноември 1991 година - декември 1992 година, лидер на СДС, представител на страната ни в ООН, посланик в САЩ и ръководител на постоянното представителство на ЕС в Грузия. През октомври 2015 година е назначен за съдия в КС от президента Росен Плевнелиев с мандат до ноември 2024 година. Носител е на множество награди, преподавател е и автор на книги.

"В най-ранния си живот, мечтаех да стана адмирал. След това минах през други различни неща, като лекар. Много от тези неща се случиха", спомни си Димитров. Той завършва англиска гимназия, а по-късно записва право в Софийски университет "Св. Климент Охридски". 

"Аз не съм се насочил към политиката, тя някак ме грабна. Тогава, когато ставаха събитията от края на 80-те години, беше въпрос на дълг и чест човек да участва. Попаднах в окото на бурята. Важно е човек да знае, че тези неща не са въпрос на предварително планиране. Ако планира да стане политическа фигура, много често се оказва неуспешно", отбеляза той.

За наученото от политиката Димитров посочи, че винаги обича да припомня една мисъл на Чърчил: "демокрацията е много лоша форма на управление. Най-лошата освен всички останали, които познаваме". "Нямам съвет към политиците. Проблемът са избирателите. Защото хората, които ние виждаме в парламента, са тези, които избирателите пращат там.

Трима нови конституционни съдии положиха клетва (ВИДЕО+СНИМКИ)

"Моето правителство не само призна Македония, а се постара да постави България на картата на държавите, които имат лице да претендират за европейско и атлантическо бъдеще. В този момент България трябваше да се впише в света. Признанието на Македония беше част от това, защото ние показахме, че можем да проявим разбиране към едни реалности, възникнали в конкретната историческа обстановка, без да забравяме това, което представлява нашата история".

Димитров разказа и за пътя му към вярата: "Имаше някакъв период от време в пубертета, когато, вероятно под натиска на така странното разбиране, че научномислещ човек не е вярващ, се бях отдръпнал. Майка ми беше вярваща, баща ми беше богослов, а пък баба ми беше волтарианка".

"Направих каквото можах, който може да направи повече", заключи Филип Димитров.

Цялото интервю гледайте във видеото.