С твореца, носител на орден „Стара планина” и „Златен век” се срещна Виктория Бояджиева

Човекът и неговите права. Тази тема занимава не само всяка емисия новини, но и творчеството на един от най-признатите български художници- проф. Стоимен Стоилов. На прага на 80-те години той представи юбилейната изложба в София. С твореца, носител на орден „Стара планина” и „Златен век” се срещна Виктория Бояджиева.

„Когато седна и взема молива, той сам започва да рисува. Някои пъти излизат драматични образи, друг път са по-романтични. Разказват за човешки страсти. Тази тема, тя е много древна. От инквизицията до наши дни човек трябва да се бори за свободата си.

Как изглежда картината на живота на един творец на 80?

-Все ми се струва, че много малко съм работил. И казвам, няма време, трябва да засиля темпото.

Днес картините Ви са огледало на света, но всичко започва край бреговете на родната Варна с безбрежното вдъхновение, което Ви дава Черно море.

- От малък рисувам. Моите родители искаха да стана инженер. Затова отидох в електротехникум. Само, че чертежите ми не се получаваха.  Когато дойдох да кандидатствам през 59-та в Художествената гимназия, не можах да вляза, защото не знаех, че има моливи с различна мекота.Взел съм един лош молив и накъсах листа.

Като студент вие сте бил илюстратор, автор на илюстрациите на повече от 50 книги. Рисунката по разказ ограничава ли твореца или напротив тя вдъхновение?

-Най-много обичам поезията, защото там можеш да видиш и неща, които са зад думите.. Може да разкажеш допълнително неща. Особено такива автори, които са велики поети. Илюстрирал съм и на Гьоте, и на Пенчо Славейков, и на Димчо Дебелянов творби.  

Голям завой във вашия живот е моментът в който се появява „Вулкан”, нали?

-Да, аз се занимавах с групата на художниците.Бях творческият ръководител. Варненските ръководители тогава казаха: „Нали, желаете ателиета. Ето има една стара фабрика, може да влезете, да си ги направите и да работите”.

Стара фабрика, за да произвеждате изкуство?

-Да, стара фабрика за печки. Тя е много известна фабрика „Вулкан”.

Беше ли трудно една фабрика да бъде превърната в едно толкова грандиозно ателие, каквото е било за времето си?

-Ами, вижте, повечето художници от Варна си взеха ателиета и станахме 50 души. Напълни се с енергия тази стара фабрика. Нали, рисуват, но и общуват. Тогава разбрах, че съм получил Хердеровата награда.

Помните ли емоцията, с която посрещнахте новината? Това е една много престижна награда.

-Тя беше много смесена, защото в същия момент като я получих, след два дни запалиха ателието ми.

След пожара се местите да живеете във Виена. Вие сте родом от Варна и винаги сте споделял, че морето за Вас носи голямо вдъхновение, но там няма море. Как се чувствахте?

- Да, но има Дунав, който се влива в Черно море. Например, като правих плаката на Дунавския фестивал, директора ме покани, защото каза, ти си от Варна. А чрез голямата река отиваме до Черно море, казва. И идеята на Дунавския фестивал беше точно така. Да обедини страните, през които минава Дунава. А какъв символ мислех, какъв плакат и нарисувах една голяма риба, една бяла риба, която по Дунава отива в Черно море.

Целия разговор гледайте във видеото.