Все повече деца у нас - с психологични симптоми заради екранна зависимост

Все повече деца у нас са с психологични симптоми в резултат на времето прекарано онлайн. Заради тази негативна тенденция от Министерството на образованието и науката ще търсят начини да ограничат децата в социалните мрежи.

50% от момчетата и 75% от момичетата на 15-годишна възраст у нас изпитват поне един психологичен симптом. Това съобщиха от просветното министерство. Позовавайки се на международно изследване, те отчитат още, че страната ни се намира на 3-о място в света по влошаване на психичното здраве на децата.

Какви са евентуалните стъпки за справяне с проблема: възрастови ограничения за използване на платформите, ограничение на телефоните в училище, както и разговори с децата с цел превенция.

По колко време да прекарват в социалните мрежи децата, така че хем да се забавляват, хем да не им вреди, е формула без решение.

„На мен ми е интересно да гледам клипчета и да играя игри”, споделя Магдалена, която е в 3 клас.

„Следя известни личности. На телефона съм максимум около час и половина”, обяснява Мартин.

Забраната на телефони в час вдига успеха с една единица, твърди столичен директор

И двамата са в трети клас. И вече са се сблъскали и с негативните ефекти на времето прекарано онлайн.

„Следобед ме боли глава и нося очила”, казва Магдалена.

В училището им от началото на годината всички телефони се предават сутрин и се връщат в края на деня.

„Има пристрастеност определено. Ние като учители можем да дадем знания, но контролът трябва да бъде освен наша отговорност, така и на родителите”, каза Мария Владимирова, начален учител в 108 СУ.

И по-големите ученици виждат положителната страна на забраната, тъй като тяхното поколение също познава вредите на социалните мрежи.

„Около 4 часа стоя на телефона. Гледам да се ограничавам и да прекарвам време със семейството. Преди имах голям проблем, стигала съм и до 10 часа”, споделя Сара, която е 10 клас.

На прага на учебната година: Без телефони, с нови матури и правила. Какво се променя?

За да се справи с проблема не на парче, а в цялост - просветното министерство ще търси механизъм за ограничаване на социалните мрежи.

„На първо време това, което можем да направим е да апелираме към родителите. Да общуват повече с децата си”, заяви Красимир Вълчев.

Очаква се в края на 2026 година в ход да влезе и технологично ограничение.

„Този „европейски цифров портфейл”, който е нещо като приложение, което да пази достъпа до останалите приложения”, поясни Вълчев.

Всички тези данни бяха представени на национална кръгла маса за влиянието на социалните мрежи върху детското психично здраве и обсъждане на национални мерки за ограничаването им. Дискусията беше открита от министъра на образованието и науката Красимир Вълчев, като инициативата е съвместна с четири парламентарни комисии – по образованието и науката, социалната и демографската политика и здравеопазването. В събитието се включи и министърът на електронното управление Валентин Мундров.

Министър Вълчев цитира данни на СЗО, които показват, че след 2010 г. се наблюдава рязко увеличение на психичните проблеми сред подрастващите в Европа, като пандемията е ускорила тази негативна тенденция. Анализите показват още, че момичетата са по-засегнати.

„Ако през 1994 г. 49% от 15-годишните момичета са проявявали по един психологически симптом седмично, то през 2022 г. този дял се увеличава на близо 75%“, отчете министърът.

При момчетата тези стойности през 1994 г. са били 35%, а през 2022 г. увеличението достига до 50%.

Друго изследване между 204 държави показва, че страната ни е водеща по скорост, с която се влошава психичното здраве на децата и младежите до 24 г. Според проучванията ключова роля в причините за тази негативна тенденция има новата дигитална среда. „Според някои изследвания децата прекарват близо два часа дневно в социалните мрежи. Това е повече от 10% от времето, в което са будни. Останалото време трябва да ходят на училище и да вършат още много други неща“, каза Вълчев и допълни, че социалните медии заемат съществена част от живота ни.

Професор Мич Принстийн сподели, че тийнейджърите са предразположени да прекарват повече време в социални мрежи, тъй като техните мозъци в по-голяма степен търсят социална свързаност с връстниците си – обратна позитивна връзка, която увеличава допамина и засилва интереса към социалните връзки. Така на практика на тях им е по-трудно да устоят на активността онлайн.

„Децата все по-рано влизат в социалните мрежи, като средната възраст е между 9 и 11 г. За тях платформите са основен канал за социализация“, обясни директорът на Регионалния център за подкрепа на приобщаващото образование в София Калоян Дамянов. Той представи как всяка от социалните мрежи влияе на поведението и навиците на децата.