София Стойчева: „Неравноделната душа“ не е филм за фолклора, а за човека намерил себе си в него

Всичко започва от репортаж на Новините на NOVA, който дава началото на цяла поредица, за да превърне историята на посланиците на българския фолклор във филм. В студиото на „Социална мрежа“ е режисьорката София Стойчева, автор на „Неравноделната душа“, която разказва повече за творбата си. Тя споделя, че е работила през 2012 година в Новините на NOVA и е участвала на фестивал в Швейцария с късометражен филм. Желанието й е било да направи репортажи за страната и случайно се оказва в българското посолство на тържество, чиято кулминация е група, изпълняваща български народни песни. На сцената излизат мъже и жени, облечени в традиционни носии и изпълняват български народни песни. В публиката има много българи емигранти, които са силно развълнувани. Оказва се, че групата е от швейцарци, които нямат български корени. На въпроса защо, те трудно отриват рационално обяснение. Признават, че настръхват когато чуят гайда или българска народна музика. София прави своите репортажи, като се фокусира върху човешките истории.

Какво свързва героите на филма с българския фолклор?

„Една от двойките белгийци във филма се запознават на уроци по български народни танци в Брюксел и се влюбват, заради чифт цървули. Правят сватба, спазвайки българските обичаи. По-късно създават група „Седянка“ и сами ушиват носиите. Идват по няколко пъти в България, защото има нещо, което ги привлича тук. Нямат рационално обяснение. Чуват музиката и сърцето им заиграва. Връзката на група американци с България са природата и хората. Натуралните американци се запалват през 60-те години на ХХ век по време на Желязната завеса. По това време пред пълни зали концерти изпълнява ансамбъл Филип Кутев. На дълбоките народни песни американци и канадци плачат със сълзи и са силно впечатлени от неравноделните ритми на танците и хората ни. Били са привлечени от т.нар. етно музика. В Бостън се създава общност с групи като „Зорница“ и „Диви жени“. Те са били поразени от гостоприемството на хората и от природата ни. След промените през 90-те години в Америка гостуват много изпълнители и се създават кампове, където желаещите се учат да пеят и танцуват. Това са хора, чийто домове са пълни с носии, китеници, български килими и някои от тях са пренесли в домовете си контрабандно здравец“, разказва София Стойчева.

Режисьорката разкрива, че млади и успели хора откриват в музиката ни сили и вдъхновение.

„С оператора на NOVA Кирил Тасев снимахме американските герои на филма и имахме уникалния шанс да снимаме в Конгресната библиотека на Вашингтон. Заснехме хора, които говорят български, пеят и дори записват песни от Бистришките баби. Това е една голяма общност от хора, които пазят и събират нашия фолклор. И докато една част от българите емигрират по икономически причини, нашите филмови герои са хора, които в душата си са българи. Те са впечатлени от неща, които може би в по-уредените страни са изчезнали – по-топли взаимоотношения. Това не е филм за фолклора, а за човека намерил себе си в него. Един от най-колоритните участници във филма е японец, който идва в страната ни през 70-те години. Идва в България за да се научи от извора на народни песни и танци и тук среща любовта на живота си. Връщайки се в Япония през 90-те години със съпругата си създават ансамбъл „Детелина“, допълва интересни подробности авторката на лентата.

София споделя, че зрител на филма на един от фестивалите и е благодарил, че й и показал красотата на българската душа, видяна през погледа на чужденците. Може би е добре, че чужденците ни показват положителната страна, за да можем и ние да я оценим по достойнство.