„Нищо лично“: Семейство млади творци замени жилището си в центъра на София с над 200-годишна къща на село

Семейство млади творци заменя жилището си на столичните Пет кьошета с над 200-годишна къща в малкото село Батулци. Историята на Такухи, Петър и дъщеря им Северина беше представена в рубриката „Нищо лично“.

Преди пет години двамата се отказват от живота в София и от работата си като татуисти. Днес Такухи е илюстратор на детски книги, работи в читалището в Кунино и издава местен вестник, а Петър преподава скулптура и създава произведения от дърво, камък и други естествени материали.

„Да хванеш гората”: От София до село Зорница (ВИДЕО)

„Когато дойдохме тук, къщата беше почти недостъпна. Всичко беше обрасло, но малко по малко и с общи усилия започнахме да я възстановяваме“, разказа семейството.

За Петър мястото има и лична стойност. От чердака на дома си той вижда местността, откъдето е тръгнал родът му. Именно тази връзка с миналото го кара да усеща, че семейството продължава нещо започнато от предишните поколения.

Такухи признава, че преди преместването никога не е живяла на село. В началото новият начин на живот бил истински културен шок, но постепенно тя започнала да се интересува от билки и да отглежда лайка и градински чай.

„Започнах да осъзнавам колко богата е природата ни. Дори преодолях страха си от насекоми и започнах да ги рисувам“, сподели тя.

Вдъхновението за нейните илюстрации идва от всичко наоколо - птиците, пеперудите, щъркелите, бозайниците и връзката между човека и природата.

„Не трябва да забравяме корените си и че сме част от тази земя“, каза художничката.

Идеята за преместването се появила по време на пандемията, когато семейството все по-трудно намирало спокойно място за детето си в центъра на столицата.

Допълнителен тласък дала повреда в електрическата инсталация на наетото им жилище. След като сами платили ремонта, осъзнали, че продължават да влагат усилия и средства в чужда собственост.

„Решихме да дойдем на село и да изградим нещо, което наистина е наше. Тук и да гръмне бушонът, поне знам, че е мой“, разказа Петър.

Такухи била едва на около 21 години, когато направила тази промяна, но твърди, че не се е страхувала.

„Важното не е къде си, а с кого си и как вършиш нещата. Когато дойдохме, Петър ми каза: „Всичко това е наше“, спомни си тя.

Между Ню Йорк и Кърпачево: Дилемата на семейство Аврамови

Когато пристигнали в Батулци, в селото нямало детска площадка. След разговор с местните майки Такухи и Петър организирали подписка до общината. Няколко месеца по-късно площадката вече била изградена. Днес родителите заедно събират средства, почистват и поддържат съоръженията.

Според тях именно чувството за общност е едно от най-големите предимства на живота на село. Детето им може спокойно да играе навън, а съседите винаги знаят къде е.

Петър преподава в Професионалната гимназия по каменообработване в Кунино, която определя като свой втори дом и културен център за Северозападна България. Дъщеря му Северина често го посещава и вече заявява желание един ден да учи там.

„Нека първо усвои занаят. После може да продължи във висше училище и да избере каквото поиска, но занаятът остава за цял живот“, каза Петър.

Семейството признава, че животът далеч от града има и своите недостатъци. Най-сериозният проблем е достъпът до здравеопазване и лекарства, тъй като най-близката аптека се намира на около 20 километра. Въпреки това не се чувстват изолирани. Често посрещат приятели и смятат, че социалният им живот дори е по-пълноценен от този в София.