Отиде си сценаристът, режисьор и публицист Христо Илиев-Чарли

Отиде си сценаристът, режисьор и публицист Христо Илиев-Чарли. Той е автор на множество документални, научно-популярни, анимационни и игрални филми. Работи и в областта на телевизионната журналистика, от 1991 година се занимава и с продуцентска дейност с проекти в България, Германия и Белгия, припомнят от Националния филмов център.

Като сценарист и режисьор е автор на повече от 300 документални филма, работи активно и в игралното кино. Носител е на повече от 50 национални и международни награди.

Автор е на десетки сценарии за анимационни филми с множество национални и международни награди. Автор е на пиеси за куклен театър, пет от които играни години наред в цялата страна.

Режисьор  и  сценарист  на  пълнометражните  документални  филми „Институцията Народен театър Иван Вазов”, „Светлина от сенки – през обектива на ИвоХаджимишев”, „Раздяла с Неразделна”, „Написаното с перо от ангел е завинаги“ – филм за поета Николай Кънчев, „Художникът – директор”, „Българи в Америка”, „Портрет на един човек на властта”.

Сценарист е на игралните филми „Разводи, разводи“ и „Патилата на Спас и Нели”. Режисьор и сценарист на кинохроника „Мозайка” - ежемесечна 10 минутна актуална хроника, поредица, в която е автор на всички мозайки и режисьор на общо 75 кратки филма.

Режисьор и сценарист на поредицата „Разкази за морето” – „Глас в пустиня”, „Медузи”, „С лупа под водата”, „Мидите”, документалните филм „Старият дъб”, „Моряци”.

Сценарист е на пълнометражните  документални  филми „Пустиняци“, „Духове в старите къщи на София“; „Отец Иван и неговите деца“, „Хляб и зрелище”, „Сребърен Акбузад“, както и на късометражните и пълнометражни документални филми „Нежната революция”, „Цимент”, „Художникът”, „Грънци“, „Вечният музикант”, „Надвечер”, „Ятаци”, „Преображение”, „Това е то живота на човека“, „Кратка автобиография“, „Реквием”, „Доминго”, „СамоДжаз“, „Панаири“, „Контрапункт София, „Гласове“, „Галоп, галоп“ „Лов на вълци, „Живот в 7/8“, „Сцена на нациите“, „Изобретателят“,  „Габрово 73“.

Поклон!