България настоява за специални европейски субсидии за маслодайната роза

България настоява в новата Обща селскостопанска политика (ОСП) след 2027 г. да бъде създадена специална възможност за подкрепа на маслодайната роза. Това заяви министърът на земеделието и храните Пламен Абровски по време на заседание в Брюксел. Той представи българското предложение за промяна в Регламента за ОСП. Идеята е да се въведе нов член за специално плащане за културата маслодайна роза, което да се финансира директно от европейския бюджет.

„Зад аромата на българското розово масло стоят вековна традиция и трудът на поколения розопроизводители. Имаме отговорност да съхраним и подкрепим това уникално производство”, подчерта министър Абровски. Според него уникалността на българската роза прави ценен и самия Европейски съюз. По време на заседанието той подари на участниците мускалче с розово масло като символ на българското земеделие.

Производители на розово масло - против държавната лаборатория за проверка на автентичността

Пламен Абровски открои и необходимостта от продължаване на преходната национална помощ. Страната ни подкрепи общ документ по темата заедно с Румъния, Кипър, Унгария, Полша и Словакия. „ОСП трябва да остане силна и стабилно финансирана политика на фона на икономическите и климатичните предизвикателства”, каза още министърът.

Българският земеделски министър постави и въпроса за праговете при намалението на плащанията на площ. Страната ни подкрепя доброволното прилагане на тавана на плащанията. България предлага всяка държава сама да определя праговете според структурата на своите стопанства.

„Искаме в Регламента за ОСП да се включи възможност за приспадане на разходите за заплати и осигуровки. Това трябва да бъде национално решение за всяка държава”, посочи още Пламен Абровски.

Министърът обърна внимание и на развитието на напояването. Той настоя бъдещата политика на ЕС да осигури средства за мащабни проекти в областта на хидромелиорациите. Според него са нужни гъвкави механизми за бързо реагиране при неблагоприятни климатични събития.

Абровски подчерта и важността на подкрепата за иновациите и съветническите услуги в селското стопанство. „Ключов въпрос остава осигуряването на ясни правила и преходен период за директните плащания след 2027 г.”, заяви в заключение министърът.

Преди началото на заседанието той съобщи, че България, Румъния, Гърция и Кипър ще искат спешни действия от Еврокомисията заради чумата и шарката по животните. Предложенията включват актуализиране на европейското законодателство и осигуряване на обезщетения за фермерите. България настоява и Европейският орган за безопасност на храните (EFSA) да проведе изследвания за възможностите за търговия с продукти от животни при прилагане на епизоотични мерки.