Авторът Ивета Шилигарова и операторът Севдалин Шилигаров тръгват по стъпките на загубата на вода още тогава, когато язовирите бяха привидно пълни

Във времена, в които науката търси вода на Марс, земният човек също гледа към небето, но с молитва за дъжд. Във времена на напредък, все още има реалност, в която стотици хиляди са изправени пред страшната възможност да бъдат лишени от нещо, което приемаме за даденост – водата. Въпросът е: Къде отива тя? 

Само няколко години суша са достатъчни за една четвърт от човечеството да изпадне в опасен недостиг на вода, в това число и страната ни.

Авторът Ивета Шилигарова и операторът Севдалин Шилигаров тръгват по стъпките на загубата на вода още тогава, когато язовирите бяха привидно пълни. Два месеца преди язовир „Студена” да пресъхне и кризата да достигне Перник те се срещат с хората, които живеят без вода с години, без да имат представа кога от чешмите им ще потече ценната течност.

За последните 50 години изпомпването на водното богатство се е увеличило повече от два пъти. Заради повишеното търсене, водни кризи, които са изглеждали немислими, днес започват да се превръщат в реалност. Тя не само чука на вратата ни, а направо влиза, без да събуе обувките си.

Редица райони в България страдат устойчиво от суша и имат проблеми с водоснабдяването години наред, а според данни на метеоролозите времето си е свършило работата по същия начин, както го е правило и предишни години. На какво се дължи в такъв случай безводието? 17 области в страната вече са на крачка от воден режим.

Времето се превръща в удобно извинение за сушата, настанала в домовете ни. Очевидно водата разделя на такива, които я имат, и други, които жадуват за нея. Водата успява и да размие отговорността за това как е възможно да пилеем това, което на места е по-ценно от златото.

Гледайте „Молитва за дъжд“ в „Темата на NOVA“ тази неделя, 24 ноември, веднага след централната емисия новини.