Да градиш мостове: В село Белозем помагат на ромските деца да се интегрират в училище

Британското посолство заедно с център „Амалипе“ създадоха събитие, в което децата имаха възможност да покажат умения и да се включат в различни активности, за които ще ни разкаже Мария Стоева, учител в ОУ „Гео Милев“ в село Белозем.

Как се чувстват децата, с които работите и как приеха този проект? За тях интеграцията присъства ли като нещо, което трябва да им се случи? Разбират ли този процес?

Първо искам да благодаря на център „Амалипе“. Те сбъдват мечти. Ще ви разкажа как започнахме. В 7.30 ч. се подготвяхме да пътуваме. Позвъних на една майка да я попитам дали детето ѝ е тръгнало към нас, да го изчакаме, а тя отвърна, че е излязло още в 6.00 ч. от вълнение. Те видяха един различен свят, защото по принцип не излизат от село Белозем. За тях беше прекрасно преживяване и трябва по-често да организираме такива събития.

Има ли сред тях деца с мечти и стремежи, които излизат извън границите на Белозем?

За съжаление е много трудно. Излизането от Белозем и стремежът им да се изградят за бъдещето. Всичко това е свързано с техните корени и ежедневие. Хубаво е да виждат повече реализация и различни неща в живота си. За тях това, че някой ги изкарва извън Белозем е свързано с вярата.

Как им се отрази и какво точно правихте?

Един от учениците ми каза, че много му харесва София и ако може по-често да ходи там. Беше силно впечатлен от високите сгради. Посрещнаха ни с прегръдки, почерпиха децата, подариха им подаръци, а посланикът беше много впечатлен. Подготвихме им изненада, имаше сцена, танци. Децата много се постараха да покажат тяхната култура. Как празнуват на Васильовден.

С какво този проект може да помогне за това те наистина да положат повече усилия в образованието си и по-смело да мечтаят?

Много такива проекти помагат на тези деца по този начин. Аз съм на мнение, че образованието се учи. Но увереността и самочувствието на едно дете се изгражда. Когато виждат, че някой вярва в тях, те стават по-уверени.

Как се роди идеята за това събитие?

„Амалипе“ работят от години с нашето училище, но тази година взимаме участие още по-активно. Децата се събудиха и искат по-различно от тяхното ежедневие. Тази година отново кандидатстваме по този проект. Миналата година бяхме в Белгийското посолство.

Със същите деца или с различни?

Нашето училище е до 7-ми клас. Когато завършат взимаме нови деца. Идеята ни е повече от тях да се запалят и да видят различното.

Проследявате ли след това запалване какво е развитието, какви избори правят, на къде се насочват?

Често коментираме с вече завършилите ученици и хубавото е, че искат да продължат да учат. А не да продължат с обичайното им ежедневие, което включва ранно забременяване, спиране на учението. Хубавото е, че в нашето училище не правим това само веднъж в годината. Гледаме всеки месец да организираме някакво мотивиращо събитие. Дали то ще е свързано със спорт, тъй като аз съм учител по физическо, наблягам на спорта. Отборът означава единство. И когато децата виждат, че не са различни, нещата се променят.

Случвали ли са се пред очите Ви такива неща?

Все още нямам натрупан стаж и не съм проследила целия период, в който децата израстват, за да мога да Ви отговоря. Но имам един ученик, който завърши много трудно. Беше много палав и много го дърпаше тяхното ежедневие. За него не можеш да излезеш от тази среда. Трудно завърши, но взе матурите за 7-ми клас и ми каза: „Госпожо, добре, че беше ти!“ Това е щастието на работата ми.

А Вие защо не се отказахте от него? Такива трудни деца обикновени се оставят на родителите да се оправят с тях.

Моята свекърва е пенсиониран учител. Един ден докато се разхождахме, ни среща голямо момче, което спря да я поздрави, а тя му отговори по име. Попитах я дали помни имената на всичките си ученици, а тя отвърна: „Мария, най-лесно се помнят най-палавите.“ Трудното е в предизвикателствата.

NOVA NEWS е медиен партньор на събитието.