Даниел Пеев-Дънди: В живота ми никога нещо не е ставало лесно, а постепенно

В новия епизод на „Храмът на историите” пред Мон Дьо застава актьорът Даниел Пеев-Дънди. Интервю, под името Дънди срещу Дънди. На 18 години е девствен, тежи близо 120 килограма и се явява в НАТФИЗ пред Стефан Данаилов. Мастъра го приема. Години по-късно Дънди ще признае, че зад смеха и самоиронията, дълго е стоял човек, който не харесва себе си. Килограмите стигат 130, а с тях идват и паник атаките. Но професионалната му история е друга. От моментите без пари и без роли - до големите телевизионни формати и победата в „Като две капки вода“. Победа, чиято награда Дънди решава да превърне в шанс за живот на своя колега Боян Христов. И точно там започва най-неочакваната част от разговора - за една сделка с Господ и за отговора, който Дънди получава от живота.

Тази вечер Даниел Пеев-Дънди участва в шоуто „Пееш или лъжеш“ с водещ Димитър Рачков. И двете ще прави успешно – може да пее и може и да лъже. Признава, че много лесно може да бъде излъган.

Какво стои зад версията, която хората познават?

„Един безкрайно наивен и притеснителен човек, който се крие зад чувството си за хумор. Може би затова съм станал актьор. Чрез Дънди успявам да кажа това, което мисля. Може би това е алтер егото ми.“

Кога реалността е била по-силна от чувството за хумор?

„В мизерията, в която съм живял като студент. В паник атаките, с които съм се шегувал. В притесненията дали съм на правилния път и това, което го правя дали има смисъл. Правил съм много лошо на себе си, като нередовни недоспивания, консумация на алкохол и цигари. Храната ми беше най-важното нещо и сега е като наркотик. Ако на една маса стоят гола жена и пържола, и тръгват да падат, ще подам ръка на пържолата. Обожавам кулинарията. Другото е, че вече не може да се шегуваме с нищо – не можеш да каже на дебелия дебел или на черния черен.“

Как се отнасят килограмите към жените и любовта?

„Имах случаи на несподелена любов, когато бях по-пълен. Много пъти – поне 4-5. Винаги съм имал самочувствие като човек какъв съм бил. Два-три пъти жена ми е разбивала сърцето, заради тялото ми. Ако ти се оставил да изглеждаш така, значи ти самият не се харесваш. Хората са ме харесвали, заради чувството за хумор.“

Сега, когато ги няма тези 130 кг. за какво е чувството ти за хумор?

„Винаги съм го имал и като малък съм бил такъв. Напълнях в последствие в тийнейджърските години, но винаги съм забавлявал хората в училище. Не всичко съм свалил с килограмите.“

Дънди споделя, че приятелката му Емилия е с него, защото е видяла неговата първичност и наивност. Добър човек, който иронизира всичко. Дори получава от нея забележки, че не може да се шегува с всичко. Животът не е комедия или лунапарк, но на моменти Дънди признава, че е като 7 годишен. Трябвало му е доста време, за да приеме, че Емилия е с него, заради личността, тялото, душата му, а не с обществения му образ.

„В пътя ми никога нещо не е ставал лесно. В момент, в който съм си мислел, че съм малко повече от другите, винаги съдбата ме е отрезвявала. Всичко при мен е ставало постепенно и градивно.“

За срещата му със Стефан Данаилов

„Първата ни среща бе на консултации преди кандидатстудентските изпити през лятото. Тогава Маргарита Младенова и Иван Добчев взимаха клас. Също светла им памет Стефан Данаилов и Снежина Танковска. По това време се готвех да кандидатствам медицина и не знаех какво правя там. Разтрепериха ми се коленете. Бях над 115 кг., подстриган на паница, без брада, с кръгло лице и всичките ми плавници. Нестандартно изглеждащ сред исполини и красавци, които свиреха на китари и сваляха девойки. Буквално девствен. Той се разсмя и ми каза да клекна. Наричаше ме Дуди, Демби, Дебело, но никога не съм се обиждал. Оказа се, че е виждал много и това го разбрах накрая, защото ми даде главни роли. Бъзикаше се с мен и съм единственият отнесъл шамар от него, защото не разбирах какво ми казва. Удари ми министерски шамар на сцената. Разиграваше се, за да ми показва някакви неща. Хвана ме яд, че започнах да успявам, след като той се разболя. Много исках не толкова да му докажа, а да ме види, защото той е вярвал безумно много в мен и никога не ме е подценявал. Мастерът ми е подал ръка в най-важните години за един мъж, когато се изгражда характер и се превръща в мъж. Много бих искал да си общувам с него днес, защото той е виждал сериозното, тъжното и не ме е спрял в безумната ми идея да стана актьор.“

За паралелната телевизионна кариера на Даниел Пеев – Дънди

„Неочаквана ситуация за мен. Забавлявах се. Амбициозен съм и си изпипвам нещата. Винаги към свързвал амбицията с това да докажа на себе си, че мога да направя нещо. Българската публика мрази фалша и тези, които са болно амбициозни.“

„Много харесвам живота си и не бих го живял по-друг начин. Липсва му още един като мен. Искам да си общувам с такъв като мен или поне да го науча на тези неща, които аз съм научил от живота и да му дам смелост. Може би съм готов да стана баща.“

Ако беше Господ какво щеше да казва за Даниел Пеев-Дънди?

„Дънди колко се забавлявах с хрумванията ти и колко страдах, заради страданията ти.“

Целия разговор гледайте във видеото.

 Пълната версия на интервюто с Даниел Пеев-Дънди може да бъде гледана в YouTube канала „Мон Дьо: Храмът на историите“.