Настъплението на либийската съпротива на запад, към укрепленията на режима на Кадафи вече изглежда необратим процес. И докато голяма част от бунтовниците са цивилни, опозицията все пак има своите лидери...
Твърденията на либийската опозиция, че бунтовниците са превзели родният град на Муамар Кадафи и една от последните крепости на режима – Сирт, все още не са потвърдени от независим източник. Градът, който е на 360 километра от столицата, е сочен за най-сериозното препятствие по пътя на опозиционните сили към бастиона Триполи.
Походът на бунтовниците е улесняван от международните сили, които бомбардираха позициите на правителствената армия в града. Удари имаше и срещу цели в Триполи, като атаките са били съсредоточени главно в предградието Таджура, където са разположени множество военни обекти.
След като взеха контрола върху петролния център Рас Лануф, бунтовниците обявиха, че възнамеряват в най-близко бъдеще да подновят износа на черното злато. За свой посредник те избраха Катар, като вече са били сключени всички необходими споразумения.
Настъплението на либийската съпротива на запад, към укрепленията на режима на Кадафи вече изглежда необратим процес. И докато голяма част от бунтовниците са цивилни, опозицията все пак има своите лидери.
Коалиционните самолети държат контрола над либийското небе, сухопътните сили на Кадафи са подложени на тежки бомбардировки и за бунтовниците настъпи време за решителен поход към столицата Триполи, считана доскоро за непревземаема крепост. Основната цел е една – смяна на режима.
Но с все по-отчетливия напредък на опозицията, въпросите за това кои всъщност са лидерите на съпротивата, стават особено актуални. Засега като основен управленски орган се явява временният Преход национален съвет, базиран в Бенгази с ръководство от близо 30 души.
Председател е Мустафа Абдул Джалил – бивш правосъден министър, който в зората на протестите дезертира от лагера на Кадафи под претекст насилието срещу цивилно население.
Доскорошният страховит вътрешен министър Абдул Фатах Юнис също мина от другата страна на барикадата и вече ръководи военната офанзива на бунтовниците. От друга страна, не трябва да бъде подценявано влиянието на радикалните ислямистки групи, макар че както в Тунис и Египет, така и в Либия тези групи стоят на заден план в революциите.
Но скорошен американски военен доклад показва, че либийските съратници на Ал Кайда са изпратили повече ислямистки бойци на глава от населението си в Ирак в сравнение, с която и да е друга мюсюлманска страна.
А дейността на радикалните ислямисти беше значително ограничавана от режима на Кадафи, тъй като полковникът виждаше в тяхно лице реална заплаха за властта си. Какво ще стане, ако и когато режимът вече го няма. Опозиционните лидери твърдят, че ще има демокрация.
И поне засега международната коалиция няма друг избор освен да повярва на тяхната дума.
