Ще оцелее ли Гърция в икономическата криза?

В първия ден от седмицата отправяме поглед към други държави-членки на Европейсикя съюз, които са минали през икономическа и политически кризи.

Започваме с Гърция. Един от въпросите, които  анализаторите не спират да си задават е, ще оцелее ли модерна Гърция в бурята на продължаващата криза?

В началото на хилядолетието Гърция се радва на силна и стабилна икономика, движена от туризма и корабоплаването. Тогавашните управляващи, успокоени от това, че всичко в държавата върви по мед и масло, допускат натрупването на голям бюджетен дефицит.

След въвеждането на еврото, разходите на държавата се увеличават. Заплатите нарастват с 50 процента между 1999-та и 2007-ма година – много по-бързо в сравнение с останалите държави от Еврозоната. Правителството в Атина пък задлъжнява допълнително заради Олимпийските игри през 2004-та година. И глобалната икономическа криза заварва страната неподготвена.

В началото на 2010-та година истината изплува – страната е на ръба на фалит и не може да плаща заемите си. Атина е принудена да потърси огромна финансова помощ от Международния валутен фонд и европейските си партньори. Помощта идва на два пъти – страната получава един път 110 милиарда и после още 130 милиарда евро. Това обаче не е никак достатъчно и частните кредитори отписват три четвърти от дълга и отпускат нови заеми с по-ниска лихва. Гърция пък се ангажира да приеме и изпълни план за драстични бюджетни съкращения, да намали разходите, да увеличи данъците, да направи реформа в пенсионната система и трудовия пазар.

Тези промени се оказаха болезнени за гърците, свикнали да живеят на широко. Безработицата нарасна, доходите спаднаха. Хората се оплакваха, че живеят в мизерия и излизаха всеки ден да протестират срещу спадането на жизнения си стандарт. Планираните като мирни протести ескалираха. Стигна се до безредици. Имаше и жертви.

Премиерът-социалист Георгиус Папандреу от ПАСОК понесе негативите на тежките решения, които трябваше да вземе. През ноември 2011-та година той подаде оставка, след като не успя да се споразумее с опозицията за съставяне на правителство на националното единство.

Новият коалиционен кабинет беше оглавен от вицепрезидента на Европейската централна банка, финансовият експерт Лукас Пападемос. Той трябваше да ръководи страната до насрочените за февруари избори, като в същото време води преговорите с международните финансови институции за отпускане на поредните траншове финансова помощ.

Когато Антонис Самарас спечели парламентарните избори, той заяви, че Гърция не се нуждае от още финансова помощ. Премиерът обаче поиска 2-годишен гратисен период, в който да бъдат постигнати финансовите цели. Страната получи помощта, за която настояваше, но огромните проблеми си останаха, а финансовите пазари продължават и до момента да нервничат от перспективата Атина да напусне еврото.  

Протестите, спирането на работата, стачките и бюджетните съкращения оказаха разрушителен ефект върху и без това слабото икономическо развитие. Бюджетът за 2012-та година предвиждаше спад на икономиката с 6 процента и половина, а за 2013-та се очакват още 4.5 на сто надолу.

Оказа се, че страната е в тежка рецесия от 4 години, а икономиката й се е свила с 50% между 2008-ма и 2013-та. А без икономически растеж, правителството не може да плаща дълговете. Това накара доста анализатори да твърдят, че 240-те милиарда евро финансова помощ и отписването на дълговете въобще няма да са достатъчни, за да може страната да излезе от кризата.

Финансовите министри от Еврозоната направиха още един компромис – удължиха с още две години – до 2016-та срока, в който Атина трябва да се справи с бюджетния си дефицит, който достигна 190% от БВП.

Международният валутен фонд пък даде да се разбере, че състоянието на страната е устойчиво, а дефицитът спадне до 120% до 2020-та година.

Следващия път рубриката „А сега накъде?” ще разгледа проблемите на Италия, която преди броени дни изпадна в поредната политическа криза.

Повече по темата гледайте във видеото.