За собствеността на Панагюрското злато и мириса на престъпление

На 8 април Върховният административен съд (ВАС) бе категоричен, че Панагюрското съкровище остава на държавата. В съдебното решение е записано, че актът на вписване на намирането на съкровището не подлежи на съдебен контрол.

„Усещате ли? Мирише на престъпление”, коментира ден по-късно решението за „Здравей, България” наследникът на откривателите Павел Цветанков. 

Той бе категоричен, че не може административен акт да не подлежи на контрол от ВАС и допълни, че такова основание за отказ е смешно за всеки, запознат с историята.

Във връзка с тезата, че мястото, на което е открито съкровището, е държавна земя, Павел Цветанков обясни, че „няма вложени доказателства в кориците на делото в подкрепа на тази теза” и допълни, че Законът за национализация на индустриалните предприятия от 1947-ма година не включва тухларната фабрика в Панагюрище и нивата на Георги Топалов, където е намерено съкровището.

Наследникът на откривателите на златото бе категоричен, че ще обжалва решението:

„Разбира се, ще си изложим становището писмено. Надяваме се петчленният състав да бъде така добър да прочете Закона за национализация на държавните земи от 1947-ма година, да установи, че тухларната фабрика и нивата на Георги Топалов не фигурират в него и да докаже нашата правота.”

Павел Цветанов обясни, че единственото, което иска в момента е истината, тъй като Панагюрското златно съкровище е придобито чрез престъпление от държавата. Той бе категоричен, че неговите дядовци никога не са подписвали акт за дарение и че Пловдивският музей не притежава приемо-предавателен протокол, с който да получи тази вещ, но въпреки това съкровището е вписано в инвентарната им книга.

„По тази логика и египетските пирамиди могат да се впишат в инвентарната книга на Пловдивския музей или на всеки друг музей”, коментира Павел Цветанков. 

Мъжът подчерта, че Законът за старините, който е бил в сила от 1911 г. до 1970 г., е този който изяснява собствеността на съкровището. Според него намереното на частна земя принадлежи по равно на този, който го е намерил и на собственика на земята. В случай, че държавата желае да го притежава, следва да го оцени и откупи.

Защо наследникът на откривателите на съкровището има съмнение, че това, което е изложено в НИМ, не е оригиналното съкровище и какво следва оттук насетне – гледайте във видеото.