"Сърце в очите": Череши през зимата

Поетесата Мария Донева зарадва почитателите си с подарък за Коледа - новата стихосбирка "Шепа лъскави череши". Всъщност това е щедра шепа топлина в сивата зима:

***

Тревата иска да расте

по свои вътрешни причини.

По песъчинките чете,
че скоро зимата ще мине,
и ето я, подава нос
и въздуха студен опитва,
и с тънък крак, зелен и бос,
изгнилите листа разритва.
и си расте, и си мълчи,
и под зелен мустак се смее,
и отдалече си личи,
че е заета да живее.

Цялото творчество на Мария Донева е такова - стопля те, носи утеха, вдъхновява те да мечтаеш.

***

Внезапно ще ми мине болката.
Без повод ще се утеша.
Мъглата е разсеян облак,
решил да повърви пеша.

Кара те да цениш всяко малко преживяване, точно там, където си.

***

Между Изток и Запад,
между Север и Юг,
има пета посока 
с кратко именце - Тук.

Стиховете на Мария са по детски прости, но и също толкова мъдри. Проверете, може би те ще се окажат "вашето нещо":

***

Твоето нещо ще те намери.
Скътани вещи в тъмни килери.
Точните думи – в някоя книга.
В празника шумен – няколко мига,
твои и само за тебе приготвени.
Две-три идеи, в ума ти закотвени.
Цветето. Вазата. Сянката. Шепотът.
Точно ей тази светулка във шепата.
Значи е важно, причина си има
именно аз да ти бъда любима.
Както със теб сме смутени и смешни,
за да ме видиш, когато те срещна,
важното, тихото, страшното, нежното –
твоето нещо, това, неизбежното,
то ни е чакало, то е избрало
да сме си заедно, да сме си цяло.

Мария е такава, защото вярва в детството.

***
Детството няма да свърши скоро.
Даже със цялата тъмна умора.
Даже със черните дрехи през зимата.
Даже със тежките сенки край името.
Детството – семчица, стръкченце хилаво,
всъщност е меко, но силно и жилаво.
Стряска го болката, дебне го мракът,
умни тревоги го блъскат със лакът…
То оцелява си невъзмутимо.
Свива гнезденца във всичко любимо.
Идва със новото бебе във къщата.
Тръгва си. Връща се. Връща се.
Връща се.

Разгледайте и снимките на Татяна Чохаджиева.