Сградата на храма се простира върху площ от 3170 кв. м и побира 5000 души

Храм-паметникът "Св. Александър Невски" е прехвърлен безвъзмездно на Светия Синод, информира БГНЕС.

 

"Решението предвижда Светия Синод да предостави Криптата за ползване на Националната художествена галерия за срок от 25 години", заяви служебният премиер Георги Близнашки след днешното заседание на Министерски съвет.

 

В решението е записано: Правителството обяви имота - публична държавна собственост за имот - частна държавна собственост с условие в срок до 31 декември 2014 г. БПЦ да учреди в полза на Министерството на културата безвъзмездно право на ползване върху част от сутерена – "Крипта", и подхода към нея на първия етаж за срок от 25 години.

 

Предоставянето на правото на собственост върху имота с обща площ 4951 кв. м и сградата на храм-паметник "Св. Александър Невски" създава по-добри възможности Българската православна църква да изпълнява функциите си.

 

БГНЕС припомня, че катедралният храм "Св. Ал. Невски" се счита за един от символите на българската столица, а и държава. Храмът е построен в чест на руския император Александър II, наричан още "Цар Освободител", чиято армия през 1878 г. освобождава България от петвековното османско владичество. Св. Александър Невски, чието име носи катедралата, е руски княз (1220-1263) - велик пълководец и дипломат. Той е светец-покровител на руския император Александър II и е символ на руската бойна слава. Храмът е изграден по предложение на българския политик и общественик Петко Каравелов (1843 г. – 1903 г.).

 

Първоначално е било решено той да бъде издигнат в Търново, но българският княз Батенберг (управлявал 1879 – 1886 г.) настоява да е в София. Една част от средствата за построяването на храма се отпускат от държавния бюджет, друга от дарения на видни граждани, включително и от княз Батенберг, който дарява сумата от 6000 златни лева. На 19.02.1882 г. се полага основният камък, но строежът започва по-късно - през 1904 г. Храмът е завършен едва през 1912 г., а е осветен чак през 1924 г. Храмът е обявен за паметник на културата през 1924 година.

 

Сградата на храма се простира върху площ от 3170 кв. м и побира 5000 души. Цялата е облицована с бял врачански камък, а входните врати са изработени от славонски дъб. Куполите на храма са позлатени. Камбанарията се издига на 53 м височина и има 12 камбани, като най-голямата тежи 12 тона, а най-малката – 10 кг.

 

Интериорът на храма включва мраморна украса, със стенописите и 82 икони, дело на български, руски и чешки художници. Едно от най-големите ценности в храма са мраморният иконостас, царският и патриаршеският трон, амвонът и мозаечното пано с цар Фердинад (управлявал 1887 – 1918 г.) и царица Елеонора.

 

От 1946 г. храмът има два празника: 12 септември – пренасяне мощите на св. Ал. Невски от Владимир в Санкт Петербург, и 23 ноември – денят на Успението на св. Александър Невски. В подземието на храма се намира Криптата – с иконна сбирка, където могат да се видят шедьоври на иконописното изкуство. В основите на храма е вградена метална кутия, в която са записани имената на членовете на правителството.

 

Княз Батенберг се спира на проекта на архитект Богомолов, но проектът е отхвърлен по-късно поради различни причини. Междувременно Богомолов умира и новото проектиране е възложено на видния професор от Художествената академия в Санкт Петербург Александър Померанцев.