Кой влиза в Къщата на VIP Brother?

"Аз съм Преслава. Гордея се с това, което съм постигнала – от едно малко момиче от Добрич достигнах до тук. Сега с времето си мисля, че за да останеш във времето, се изисква и характер.
Бих казала, че се радвам, че моето начало беше трудно. Аз съм от семейство, което няма кой знае какви възможности. Не ми е непознато нито безпаричието, нито това да нямаш. Господ постоянно ме пази, защото нещата ми се случват на късмет. Той чука на всяка една врата, зависи дали ще я отвориш.

Аз се храня от емоции. Искам емоция, искам да ми се случва нещо, не искам да стоя и да скучая. Няма значение дали ще се наспивам, или не. Това е, аз съм такава.

Аз съм щастлива от факта, че пея попфолк. Не ме обижда някой да ме нарече „кръмчарска певица” или „попфолк певица”. Пеят ми песните с пълно гърло, знаят ги наизуст. Какво трябва да ме обижда? Че някой нещо не му е угодно и че той не се чувства добре в кожата си и тръгва да гледа в моята чиния?

Смея да кажа, че мога да пея доста стилове. Опера мога да репетирам. Мога в Къщата да ги събуждам с опера.

Аз съм много странен характер всъщност. Аз съм трудна за себе си дори, в смисъл такъв – мога да рева с часове и мога да се смея като луда. Моите си вътрешни страхове и драми са много в главата ми и понякога ми избиват.

Монетата има две страни, нали знаете? Колкото и да се старая да го покажа, че е весело, може да има и тъмна страна. В момента съм сама, да. Девизът, мисля, че беше: „Дойдох неразбран и неразбран си отидох. Само един човек ме разбра и то погрешно.”

Или трябва да чакам идеалния, който да ми пасне с всичките си странности, или просто аз трябва да се пречупя по някакъв начин. Аз съм човек, който наистина обича свободата си много.

Да, искам много да бъда обичана, искам да ми се показва, но не искам да ме обсебват. Аз мога да изкарам с теб цял живот, стига да не ме притискаш, стига да не искаш нещо сериозно от мен.
Всяка една настояща любов ти се струва най-силна и като поотмине време, като поотминат чувствата и си казваш: „Не, не, не е това! Чакам я!”. Аз мисля, че чакам моята".

"Аз съм Станимир Гъмов, по-известен като Станимир Гъмов, с тире. Ние дърпаме конците на тази държава! В кукления театър! Запомнете това!

Всичко му харесвам на този живот, като почна от себе си. Чак ме е било яд понякога - гледам ги някои хора – абе, толкова пък чак късмет да нямат, а на мен пък всичко да ми е наред.  

Най-много се присмивам на абсурдни ситуации, на абсурда като цяло. За мен VIP е всичко.

Просто сме от много известен VIP род. „Хвани се, тате, за VIP-а, да си оправиш живота!” – това ни е девизът. Завърших ВИПИЗ, вървя си по ВИПоша, честита ВИП година, ВИП да ти стане, от трън та на ВИП...

И така, от VIP на VIP, та във VIP Brother. Щом попадам сред VIP-овете, за мен е много готино! Ще намерим общ език с тях, стига да не сме от различни планети, например от планета Пайнер.

И сега вътре, като вляза, веднага ще изскочи някаква жена, която ще каже: „Ти какво против имаш попфолка?” и ще ме зашлеви най-вероятно. Да ме зашлеви и ще я изгоните!

Плеймейтките могат ли да четат? Защо не вкарате учител и с всякакви средства да научим поне един да излезе с диплома. Така или иначе стоят по два месеца, вместо да се чуди там, да си чопли по цял ден в носа и да се чуди с кой да се заяде, вземи кетап.

Досега никога не съм влизал, но съм гледал и ми е било любопитно например сега този защо реагира така, толкова ли лесно можеш да излезеш извън контрол...

Най-вероятно това за мен ще е също някакво изпитание. Мисля, че съм спокоен човек, не знам, ще разберем вътре". 

"Аз съм Деян Топалски и съм ММА боец. Занимавам се с ММА от 5 години. Преди това съм бил активен състезател по кикбокс, 7 пъти съм републикански шампион. В ММА статистиката ми е: 13 победи и 3 загуби. Имам повече победи, отколкото загуби, за щастие.  

Основното качество, което смятам, че притежавам, е увереността. Амбициозен съм, може би имам малко повече инат, отколкото трябва. Това в някои случаи помага, в повечето пречи, но го слагам при положителните черти при всички положения. Не мога да измисля кои са слабите ми страни. А, имам, да – оплешивявам.

Понякога съм прекалено самоуверен, дори някой път без покритие. Но факт е, че по този начин се чувствам добре.

От удари в главата не се затъпява. Повечето хора ни намират за примати. Направих един тест на Менса -  резултатът ми беше 143 точки от 160 възможни, при положение, че 160 точки има Айнщайн.

Не мисля, че съм разбил някакъв стереотип, напротив. На който му е по-изгодно да мисли, че сме тъпи, той ще продължи да се залъгва по този начин, че всъщност,  да, ние сме мускулести, ние можем да го бием, но той, видиш ли, ни превъзхожда с акъл.

Случвало се е жените да са агресивни към мен и това не ми харесва особено много. В смисъл, когато са прекалено агресивни, почвам да се чувствам като секс играчка, като дилдо. Просто жените харесват добре изглеждащи мъже и харесват алфата, водача.

Харесвам момичета, на които им личи, че спортуват. Да го кажем по-първично – една жена има ли преса, значи е в моя таргет. За коефициента на интелигентност – да е над 120. Все пак мъжът трябва да е по-умният!

При всички положения, VIP Brother е предизвикателство за мен. Първо, заради многото хора, тъй като не съм много общителна личност. Второ, за мен ще бъде предизвикателство как ще изтърпя българския VIP, тъй като не харесвам голяма част от него. Нервират ме, буквално ме вбесяват! Малее, сега като се замисля какво ще правя..."

"Аз съм Кичка Бодурова! Аз съм един щастлив човек, тръгнал от най-бедния квартал на Бургас и стигнал до Лас Вегас. Чувствам се благословена, защото имам зад гърба си 23 албума, като един от тях направи 450 000 тираж – с това се гордея много.

Имала съм концерти в Австралия, Европа, Америка. Бих казала, че се гордея, че съм пяла на сцената на „Сизър палас” в Лас Вегас, както и в „Холивуд паладиум” в Лос Анджелис. И въпреки всичко се връщам тук и, както казвам, слагам гумените ботуши и тръгвам през калта от несправедливост.

Много ме дразни думата „естрада” – звучи като че ли става въпрос за старата генерация, за дъртофелниците от другото поколение. Ако някой казва „естрадната певица”, аз бих му казала „другарю”, защото когато се наричаше „другарю” и „другарке”, тогава казваха „естрадна музика”.

Радвам се, че хората ме познават и на улицата. Но едно е да те познават, друго е да те обичат. Аз чувствам, че съм обичана. Наскоро на касата на един супермаркет жената ми каза, че много й приличам на Кичка Бодурова. И аз обикновено отговарям: „Абе, често ми казват това!”. И в момента, в който казах тези думи, тя вика: „Не, Вие сте! И не се крийте, защото искам да Ви кажа, че аз съм прочела два пъти на един дъх Вашата книга.” Какво по-хубаво от това?!

Не съм разчитала на никого и никога не съм се продавала, за да имам. Аз съм нямала приятел или любовник, или както искаш го наричай. Аз не само, че съм се радвала на внимание, но съм се и чудила как да нямам толкова. Извинявайте за нескромността, но...

Получавах страшно много писма и тогава все ме наричаха „най-красивата българска певица”. Това много ме дразнеше, защото никой не казваше как пея. Няма да забравя, когато идваха жени при мен и ми казваха: „Другарко Бодурова, пък мъжът ми като Ви види по телевизора и го целува!”

Не знам дали съм труден характер, но мисля че не съм и лесен. За разлика от сигурно някои от участниците във VIP Brother, няма да се преструвам, за да се харесам на някого.  

Не обичам злобата, лицемерието... Не бих простила подобни неща! Аз не съм от хората, които премълчават. В живота има два вида хора – drivers и passеngers – този, който води автобуса и този, който седи отзад. Аз мисля, че съм от първите".       

"Аз съм Моника Валериева. Работя като модел. През 2011-та спечелих трето място на конкурса „Плеймейт”, тази година спечелих титлата „Секссимвол на България”.

Мисля, че вече съм пораснала и отдавна съм израснала годините, когато исках да участвам в подобни на „Плеймейт” конкурси. Създадох собствена модна линия, която тепърва развивам. Ориентирала съм се към по-сериозен бизнес.

Повечето известни личности в България не могат да се отпуснат и да бъдат себе си, защото градят някакъв фалшив образ. Аз държа да съм доста естествена. Това харесват хората в мен. Хората, които ми завиждат, го правят заради това – не заради визията ми, не заради финансовото ми положение, а заради това, че имам някаква подкрепа от хората.

Освен с външния си вид (тъй като аз съм жена, която се поддържа), мога да се похваля с интелекта си.

Доста мъже, които се запознават с мен, са много разочаровани, защото харесват образа, който ми изграждат в медиите, което ще рече някакъв секссимвол и мъжемелачка. А всъщност аз съм доста притеснителна. Някои се възхищават на това, други просто се разочароват. Ако бъда честна, има и доста жени, които ме мразят без ясни причини, без да съм им давала повод за това. Пазят се от мен като от вещица.

Медиите ме сравняват с Малена. Важното е, че съм по-обожавана от мъжете, отколкото съм мразена от жените. Аз не съм крадла на мъже и нито една жена не може да ме посочи с пръст и да каже: „Тя взе моя мъж!”.

Не обичам да флиртувам, защото съм жена, която иска аз да съм завоювана, не аз да се боря с него. Ако някой ми каже, че един мъж, който обгрижва жената до себе си и я прави своя кралица, е мъж под чехъл, значи харесвам такива мъже.

Капризна съм. Правили са доста вълнуващи неща за мен, но те вече не са важни. Важно е какво ми предстои.

Влизам в Къщата на VIP Brother не само, за да опровергая това, което голяма част от хората мислят за мен, но и за да видят, че съм едно обикновено момиче. И най-вече, за да разберат, че аз имам паник атаки и хората, които са запознати с това нещо, ще видят, че не са сами. 

 
Мисля, че трябва да се подкрепяме всички заедно, независимо, че е игра, в която всеки иска да победи".

"Аз съм Светлана Василева и съм фотомодел. Всичко започна през 2009-та година, благодарение на конкурса „Мис Плеймейт”. Явих се на кастинг, одобриха ме веднага, оттам ми се вдигна малко повече самочувствието. И след като спечелих „Мис Плейбой” – и то бях единствената „Мис Плейбой” – тогава ми се вдигна самочувствието още повече.

Една от мечтите ми беше да имам мъж футболист. Грешка е, не харесвам вече футболисти. Аз търся сериозен мъж до себе си. Политик - не. Тенисист - може. Григор?

Повечето скандали около мен са клюки, интриги. Да, има много мъже около мен, не го отричам, но жените сме доста злобни, убедила съм се. По-злобни и по-големи интриганти от жените няма. И съм си патила от такива приятелки.

Жените, за които са писали, че имам скандал с тях, са били Николета Лозанова, Моника Валериева и Преслава. С Преслава поддържам много добри отношения. За Моника... Коя беше Моника? Нямам спомен, така че няма как да говоря за Моника.

По принцип като характер съм много наивна. Наистина, аз съм едно скромно, срамежливо, притеснително момиче. Но както казах, аз длъжна не оставам. И никога няма да позволя някой да ме смачка, да ме стъпче и да прави с мен каквото си иска, защото по принцип изглеждам добра,  наивна и глупава, но не съм такава. По-добре пожелавам на никой да не ме ядосва! Ставам много злобен човек. Много съм и лоша.

Единственото нещо, което бих искала да се върне назад и за което съжалявам, е, че когато не бях Светлана Василева, а бях Светлана от Търговище, бях по-щастлива. Тогава мога да кажа, че бях обичана; мога да кажа, че бях желана. Не всеки мъж би приел жена, която се е снимала гола и около която има постоянно скандали.

Надявам се, като вляза в Къщата на VIP Brother, да има наистина красиви мъже. Искам, като вляза вътре в самата Къща, прекрача прага и като видя само един мъж, да си кажа: „Ето това е моят мъж!”. Да се влюбя и сутрин, като стана, да се чувствам притеснена. Да стана и да имам желанието веднага да се наглася; да имам желанието да флиртувам; да имам желанието да се закачам; да усетя тръпката. Ето това искам!

Мисля, че с женската конкуренция нямам проблем. С едно щракане на пръста и съм се оправила. Те да се пазят от мен, не аз от тях!"

"Аз съм Иво Танев. От София съм, на 49 години. Доста отдавна се занимавам с музика, с телевизия. По времето на „Треска за злато” раздадохме над 20 милиона лева и хората като че ли ме отъждествяват и до ден днешен с техния късмет.

Животът е много, много интересен. Навремето, през 1991-ва година, за да прехранвам семейството си, се наложи да изляза в подлеза на НДК за близо година като уличен музикант. И тогава записахме абсолютно на майтап „100 марки”. И какво се оказа? Изведнъж тази песен се превърна в моя емблема! Абсолютен майтап! Тогава казах и на журналистите това нещо, но нито един от тях не написа истината. Те веднага почнаха: „Тенор запя чалга”. Това са глупости! Това беше шега от моя страна!

Българинът е много склонен моментално да анатемоса, да сложи печат: „Този е поп-фолк!” , „Това е чалга!”... Да накажем някого, да го наречем по някакъв начин.

Не обичам да ме титулуват – бизнесмен, шоумен, продуцент... Човек с качества и възможности никога не парадира по просташки начин с това. Знам, че и в момента има хора, които ще си кажат: „Тоя пък сега какво се прави на интересен?” и когато се срещнем на живо, се изненадват: „А, ама ти си бил готин!”

При мен има едно чувство за справедливост, и то доста развито. Затова може би, когато на няколко пъти ме поканиха да вляза в политиката, аз отказах - не е моето място там. Много се краде! Тези, които са на високите етажи... Това е квалифицирано, това е обучено... Според мен на входа на Народното събрание трябва да пише „Тук е така”.

Аз никога не съм искал да бъда богаташ, никога не съм искал да бъда баровец. Винаги съм минавал по трудния път. Прекият път никога не е бил за мен. Аз си отстоявам принципите. Колкото и прости и човешки да са, са си мои.

Държа много на това, хората да се съобразяват с това, че не са сами. Да не правят това на другите, което не искат да правят на тях. Когато видя нещо драстично, някой, който прави напук, на инат на хората, няма как да не му го кажа.

Аз съм имал драстичен случай, в който излизам от асансьор в една висока сграда. Вътре имаше две жени и им казвам: „Приятен ден!”. Преди да се затвори вратата, едната казва: „Тоя пък какво иска?!” Разбирате ли, аз веднага отварям вратата и казвам: „Госпожо, нищо не искам от Вас! Аз Ви пожелах приятен ден, но Вие сте толкова проста, че не ме разбрахте!” Ето на такива хора аз не мога да им спестя истината.

Влизам в Къщата на VIP Brother. Защо го правя ли? Ами искам да видя какво е от другата страна, да видя какво е вътре. Защото аз съм бил много от позицията на тези, които „ляляме” отвънка, които коментираме, които взимаме отношение, които знаем много. Но едно е да си отвънка, друго е да си вътре в Къщата. Аз влизам вътре, за да търся приятели. Пък който не иска да бъдем  приятели, защо трябва да бъдем врагове?

"Аз съм Люси Иларионов – режисьор, актьор, продуцент. На 41 години съм, 75 кг, просто в момента камерата ме прави леко по-пълничък.

Работя с едни от най-големите звезди в България – Преслава, Андреа, Галена, Азис, Анелия, Емилия... Почти всичките попфолк звезди.

Много се радвам, че имам шанс да работя и за доста балкански звезди. Един от любимците ми е Никос Вертис, Александра Стан за Румъния, Марта Савич за Сърбия... Най-големият ми успех е работата ми с Марио Уинанс – дясната ръка на Пъф Деди.  

   
Имам и много награди за режисура. Колко са, честно казано, не знам - никога не са ме интересували.

Определено разбирам от шоу бизнес. Лично за мен в България шоу бизнесът е в попфолка. Всичко друго е просто шоу.

Истината е, че зад блясъка стои лъжата. Аз произвеждам звезди и те трябва да изглеждат по най-добрия начин. Аз бях първият, който почна да маже лицата, да издължава... Никога няма да забравя, имах един случай, след като направих клип на една изпълнителка и тя вече тръгна на участия – беше първата й песен. Обади ми се моята шефка и ми каза: „Люси, моля те, прави ги по-нормални, защото от последния клуб не са повярвали, че е тя и я бяха върнали!”.

Те са много различни пред камерата от това, което са в живота. Например, половината от тях са без коси. Даже се сещам, че имаше една изпълнителка, броях – имаше 18 екстеншъна. Това тежеше повече, отколкото главата й!

Определено, работейки с хората от попфолка, знам и някои техни тайни, даже и някои мръсни техни тайни. Интригите са много големи! Това е като едно гнездо на змийчета. И на големи змии, бих казал.

Аз пробвам леки, невинни интрижки, мънички. Интригата е в кръвта ми. Мразя, особено в нашия бранш, хората, които са забравили откъде са тръгнали. Мога да дам много примери – Иво Танев например. Всички знаят песента му „100 марки”, а съм сигурен, че той сега въобще не иска да го свързват с нея. И казва: „Абе аз може би, без да искам, влязох, подлъгах се”. Абе, не е без да искаш! Много мразя фалшивите хора. Сега пак Иво Танев ми е в главата.

Не ме плашат хората, нито провокациите. Аз съм просто малко по-голям от тях".       

"Аз съм Луна. Една луна на небето и една – на земята. Какво по-хубаво от това? Кариерата, която направих, смятам, че малко хора я имат. Сама написах песните, с които докоснах сърцата на хората. Те пожелаха песни като „Тук-там”; те пожелаха песни като „Шапка на тояга”.

Спомням си, че по битаците вървяха песните. Аз само ходех и раздавах автографи. Опашките ставаха по-големи, купуваха албумите. Тази популярност е изключителна!

Когато човек работи, дори и от зората на попфолка, парите го спохождат. Така или иначе, при мен бяха толкова много, че не знаех какво да правя с тях. И до ден днешен е така. Нищо друго не ми остава, освен да ги раздавам на бедните хора. Бих пуснала с хеликоптер или със самолет, или с каквото е нужно, пари на цяла България.

Как ще поведа хората? Луна ще обедини българската нация, българския народ. България ще се оправи, когато руса жена стане президент. Защото така е казала Ванга.

Не е нужно да си учил за политик, за да си лидер и ръководител. Ти трябва да имаш призванието за това. Трябва да имаш енергията за това. Да си готов да се жертваш. И хората го виждат и го знаят. Те ме подтикват да се занимавам с така наречената политика.

Това е съдба. Това е мисия. Ако печеля, печели цял народ. Ако губя, губя само мене си.

Искам да видя българския народ щастлив! Това е най-най-най-най-голямата ми мечта! И смятам, че с тях ще стигнем до победата. Защото вярвам! Защото знам, че ще победя! Те решават за мен, но най-вече Бог. Обичам ви и вярвам във вас!"

"Аз съм Ернестина Шинова и съм актриса. На 52 години съм, но предпочитам да не си го спомням. Много съм щастлива с тази професия и не мога да си обясня защо разни хора ми плащат, за да правя това, което много харесвам.

Играла съм в доста филми, снимала съм 5 филма в Италия, където съм играла главни роли. После, като се върнах, снимах „Вагнер”. И тогава дори в едно прочуто филмово списание ме нарекоха „българската Грета Гарбо”. Представяте ли си? Ужас! Много съм надута и съм горда!

Моята кариера е много странна. Аз съм минала през много професии, включително с тази моя странна кариера на манекенка. Не помня нищо друго, освен мерките си, които все още са същите.
Плаши ме възрастта, плаши всички. Щеше да е страшен проблем, ако остарявах само аз. Слава богу, остаряваме всички. Тази борба за вечна младост ми се струва нелепа. Така или иначе аз вече бях млада. Смея да кажа, че бях и хубава. Много ви се моля, в момента, в който ме видите с ролкови кънки, плисирана поличка и кордели, застреляйте ме да не се мъча!

Аз съм пълна с комплекси. Имам си най-различни, богат набор. Но моите комплекси не са такива, моите са много по-гадни – дали съм достатъчно добра актриса, дали съм достатъчно добра майка и дъщеря, дали съм достатъчно умна, дали съм достатъчно чувствителна, дали съм достатъчно добра...

Семейството е нещо, в което дълбоко вярвам. Специално моето семейство е до такава степен част от мен, че да се боря за него, означава да се боря за себе си.

Какво да ви кажа? Животът с Андрей е един непрекъснат филм, от който много искам да изляза и да се събудя някой ден, но не се получава, защото режисьорът е той. Смятам, че жените са по-силният пол. Мъжете не успяват да пораснат. Аз харесвам тези вечни момчета, но понякога ме дразни, че винаги трябва да се грижиш за тях. Дали са нахранени, дали са си купили достатъчно бира...  Абе, това в крайна сметка си е чисто тяхна работа.

Аз съм много любопитен човек и по тази причина знам хиляди неща. Страшно съм любопитна. За мен животът като цяло е чудо. Такова чудо е, че ни има, че просто не разбирам как така - милиони години еволюция и накрая – Николета Лозанова.

Аз всъщност се смятам за добър човек, само дето от време на време лъжа, ама то е, защото умея да го правя много добре.

Истината е, че най-често се боря със себе си. И в тази борба, за съжаление, не съм победител.
Влизам в Къщата на Vip Brother, защото искам да опозная себе си. И може това нещо, което науча за себе си, да не ми хареса, но при всички положения ще е повече от това, което знам сега".   
   

"Аз съм Катя от дует „Ритон”! Аз съм Здравко на Катя, от същия дует. Ние сме просто дует „Ритон”. През всичките тези години не спряхме да работим. Няма да казвам вече колко години, защото ми е неудобно. Не мога да си представя, че може да спрем да правим музика. Това е нашият живот! Как няма да си щастлив, когато виждаш едни малки деца, които пеят песни, които са записани в навечерието на абитуриетската вечер на майка им, например.

"Разчитали сме единствено на себе си. Всичко, което сме постигнали, сме го постигнали с двата си гласа и с двете си ръце", казва Катя.

"Което пък веднага ти дава едно самочувствие. Едно непоклатимо, бих казал, самочувствие, защото то е здраво стъпило на това, което си правил", добавя Здравко.

"Никога не сме се представяли за такива, каквито не сме", хвали се Катя, нейната половинка добавя: Колкото е по-истинско едно нещо, толкова по-дълго оцелява във времето. В Гинес мисля, че може да сме на първо място – в целия световен шоу бизнес няма такъв прецедент – толкова дълго задържало се семейство.

"Ще вземеш да урочасаш работата!", намесва се Катя.

"Помага това, че работим заедно и сме постигнали нещо. Ако тръгнеш да рушиш едно семейство на базата на емоцията, по-лесно ще го разрушиш, ако работите заедно. А така трябва да разрушиш две неща", смята Здравко, а Катя признава, че и двамата са се ревнували бясно, даже са имали скандали по този въпрос.

"В някои хора се е създало впечатление, че аз се налагам", казва Здравко, а Катя отрича с думите: "А има и такива, дето смятат пък, че аз се налагам и че ти си мъж под чехъл. Има много такива!"

"Е, те са най-прозорливите", категоричен е Здравко от "Ритон".

"Аз понеже съм зодия Риби, мога да бъда и риба кротушка, но мога да бъда и акула", споделя Катя.

"Има някои хора, които не ме харесват, ама те сигурно са много. И моята грешка е, че не мога да бъда фалшив и винаги казвам истината в очите. Липсва ми димпломатичност в много случаи", смята Здравко.

А Катя признава, че мъжът й се пали и е доста бързорек.

"Много пъти съм му казвала, че първо изстрелва нещото, без да го е помислил. Както в живота, така и в Къщата, ще бъдем като едно цяло, каквото сме цял живот. Ще се подкрепяме, дори и когато Здравко сбърка. Надявам се да направим едно хубаво шоу", казва Катя, а Здравко обещава да бъде позитивно настроен "спрямо другата част на моето тяло".

"Аз се казвам Мирослав Стоянов, мега известен като Джорджано. Имам уникално влияние в българското интернет пространство. Всичките ми песни имат над 5 милиона гледания.

Имам талант да пея, да пиша текстове също имам голям талант. „Отиваме на купон” е хитът, който ме изстреля нагоре по повърхността и ме направи известен. Тази песен е вече със 700 000 гледания, значи хората си я пускат, танцуват и се забавляват.

Имам фенове и то доста. Ако трябва така да го кажа, много се радвам на феновете в София. Тук са невероятни! Така, как да го кажа... Просто думите ми се бъркат някъде вътре в мен...

Да, вярвам в себе си, най-вече в себе си. Мечтая си много и се радвам, че мечтите ми се сбъдват малко по малко. Трябва да го отбележа, че се сбъдват мечтите ми, което е много хубаво.

Аз се старая да приличам на Енрике Иглесиас, а пък като стил – може би на Мадона. Обожавам Мадона и ще пея на една сцена с нея!

От тази година прекрачвам границите на България, за да можем да покажем на света кой е Джорджано и да застанем на световната сцена и ние, като звезди големи.

Надявам се влизането ми в Къщата на VIP Brother да бъде трамплин, който да ме изстреля към голямата популярност и големите върхове. Единствените потърпевши ще бъдат феновете, които ще се лишат от моите участия. Затова искам да направя едно обръщение към моите фенове:

„Скъпи мои фенове, ще ме видите по начин, по който досега не сте ме виждали. Ще се радвам, ако ме гледате всяка вечер! Целувки за всички! Обичам ви много!"