Ще могат ли най-после и българите в инвалидни колички да танцуват като другите нации по света?
Ще могат ли най-после и българите в инвалидни колички да танцуват като другите нации по света? До миналата седмица идеята изглеждаше невъзможна, защото никой не обръщаше внимание на каузата на Милена Георгиева и Филип Христов. Когато „Събуди се” показа как танцуват - първата подадена ръка е вече факт.
Миналата седмица ви запознахме с Милена и Филип. Тя е треньор по танци, той е с церебрална парализа. Мечтата на Филип да се избави от сковаността на инвалидната количка става възможна чрез танца. Нищо, че сцеплението между гумения под и тежките гумени колела е трудно.
Залата е малка и почти неоткриваема в столичния квартал "Свобода". Но само нея Филип и Милена могат да си позволят. Въпреки медалите, които са донесли на България, от две световни и едно европейско първенства. Прославата на страната ни изяжда и последните им спестявания, а за новите квалификации през март те вече разчитат само на коледно чудо.
Милена и Филип дори не смеят да се зарадват. След репортажа от миналата събота са ги потърсили и други, но за да им предложат помощ срещу пари. Време е да се доверят на Яна Димитрова, че застава безвъзмездно зад тяхната кауза и ги кани да доведат още хора в инвалидни колички в нейната танцова зала.
Всеки, който е видял Филип да танцува, може да почувства разликата между неговото ежедневие и времето, в което танцът озарява живота му. С ярки емоции, като цветовете на новата зала на Яна.
По гладкия паркет усилията на танцьорите намаляват наполовина. Освободената им енергия разпалва не само техните мечти. Яна се интересува за цената на леките и подвижни колички, с каквито се състезават конкурентите на Филип и Милена от другите държави. Тя не може да си представи, че двамата българи ще останат без равните условия, които заслужават. Те се надяват в нейно лице да запомнят първата им подадена ръка. Да сбъднат в България мечта, която в други държави отдавна е реалност. Да поведат танц за всички, приковани в колички.
