Една минимална заплата не стига дори за 5 литра прясно мляко

Репортаж на "Дойче веле" разказва за град Маракайбо, откъдето навремето тръгва богатството на Венецуела, но днес  там цари невъобразима, покъртителна нищета.

Тя е вече на 3 месеца, но тежи само 2 килограма. Майката Катерин яде само веднъж на ден и затова не може да храни пълноценно детето си.

"Ставам все по-слаба, постоянно ми се вие свят. Ако въобще нещо излиза от гърдите ми, то е много малко, почти само вода. А тя се нуждае от силна храна" , споделя Катерин Кастия.

Бабата на бебето ни разказва, че токът спира на всеки шест часа. Дори семейството да имаше достатъчно пари за храна, тя щеше да се разваля, тъй като няма как да я съхраняват на хладно.

Каролина Леал ни развежда из нейния квартал в град Маракайбо. Тук гладът е, за съжаление, нещо съвсем нормално.

"Често и аз самата нямам какво да ям. А когато имам, понякога залъкът ми засяда в гърлото. Страшно много ми тежи, че има толкова много хора, на които не мога да помогна. А всички те го заслужават",  казва Леал.

130 060 процента е била инфлацията във Венецуела за миналата година

Минималната месечна заплата във Венецуела не стига даже и за 5 литра прясно мляко. Всички тук разчитат на Каролина, защото е със силен дух и защото все някак успява да организира дарения за бедстващите хора в квартала - на един ще даде препарат против паразити, на друг - килограм брашно. Преди Каролина е била убедена социалистка. Днес вече не е.

"Те говореха за хуманизъм, за бедните, които щели да живеят по-добре. Но всичко това беше лъжа. Измамиха ни. На тях изобщо не им пука за бедните, мислят само за себе си. Единствено и само за себе си", посочи тя.

Маракайбо се намира в сърцето на петролната промишленост, която прави Венецуела богата. Но корупцията и лошото управление вкараха страната в тежка криза. А санкциите усложниха още повече положението. На много места няма дори питейна вода.

"Моля се на Господ за дъжд, за да имаме поне мъничко вода. От тръбите отдавна вече не тече вода. Нямаме дори с какво да се измием. Нищо нямаме", заяви Хуана Чурио.

Нервите на хората са опънати до крайност. Всички, с които разговаряхме, са бесни на управляващите.

"Страхът, отчаянието и безсънието разболяват душите ни. Не можем да спим, обзети сме от страх, че няма да има утре. И това, което виждате тук, се случва само в този един квартал. Помислете само каква малка част от цялата картина е това", обясни Леал.

Навън се стъмва, пари за свещи няма. Жегата кара мнозина да спят направо на улицата.  „Това вече не са хора, а зомбита - нито са живи, нито са мъртви”, казва Каролина Леал.

Новините на NOVA - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК.