Репортерът на NOVA признава пред сайта на Съюза на българските журналисти, че е работохолик и винаги, докато обикаля света, мисли как да покаже на зрителите интересните сюжети, на които попада

За теб журналистиката е шанс да сбъднеш детските си мечти и то при положение, че си наследил професията си от родителите си. Ти сам ли реши да тръгнеш по техните пътеки, или те ти дадоха насока да сбъднеш това желание?

Реших го сам, беше вътрешен порив. Вкъщи имахме една видеокамера, свързвах я с телевизора в хола и предавах от моята стая. Измислях си тема, гост, имах декор… Понякога майка ми влизаше в ролята на "събеседник". Бил съм много малък - 7-8 годишен. От една страна ми беше интересно технически, че мога да свържа камерата с телевизора, а от друга - това, да "правя" телевизия. Родителите ми бяха верни на писаното слово. После всичко се случи от самосебе си. Получих награда от конкурс за есе. Тя беше участие в православен лагер за рисуване на икони и там дойде екип на едно детско предаване в TV7, за да направят епизод за мен. Бях на 13 години. И някак се харесахме - те ме взеха в екипа си и станах водещ на детско предаване. Това беше през 2006 година. Вкъщи просто го съобщих, нямаше обсъждане, (смее се). Сега, 16 години по-късно, правя едно и също - разказвам истории от екрана.

Сам се определяш като журналист по призвание и пътешественик по душа. Това помага ли ти в репортерството?

Репортерът е пътешественик. Журналистика не се прави на "жълтите павета". Винаги съм вярвал в това. Пътувал съм много, бил съм в стотици градове и села - само така можеш да видиш истинската България. От една страна, с радост откривам предприемчиви българи, които правят бизнес, борят се и им се получава, а  от друга, с тъга в очите срещам заклещени в сивотата хора, които не могат да изплуват. Може би искат, но са забравили как. Покрай работата ни за "Темата на NOVA" с оператора Росен Илиев открихме родопското село Орехово, където, борейки се сякаш с вятърни мелници, един наш учен - Емил Тихолов, изобретява вода със злато, с аромт на рози. Можем да си ги купим в Дубай, Катар, пият я принцове, но я няма в българските магазини. В неговата история можем да чуем за битката с мафията, за липсата на хора, с които да работи. По малко от всичко онова, което ни пречи да се развием или по-скоро да се върнем към онзи български устрем, типичен в края на ХІХ и началото на ХХ век.

Според теб какви качества трябва да притежава добрият журналист в съвременния свят като подготовка, характер, знания?

Може би трябва да питаш някой добър журналист (усмихва се). Но ти каза: "подготовка". Един журналист трябва да има подготовка, да е чел, да е информиран, да следи процесите. Никога не съм вярвал в тезата: "О, това не ми е ресор". Един политически репортер трябва да е достатъчно адекватен, когато е на "мой" терен и попадне при пострадалите в катастрофа или по време на църковна служба, както и аз, когато по изключение отразявам работата в Народното събрание. Извън това е важно едно-единствено нещо - да не те е страх да задаваш въпроси.

Цялото интервю може да бъде прочетено тук.