Люси Дяковска: „Като две капки вода за всяко дете“ е изключително интензивно приключение

Огнената коса на Люси Дяковска кореспондира с таланта и темперамента й и след участието й в благотворителния сезон на „Като две капки вода за всяко дете“, днес тя е гост на Гала в студиото на „На кафе“.

„Участието ми в „Като две капки вода за всяко дете“ бе такова интензивно приключение, каквото дори и едно турне не носи. Заради каузите и историите тежестта бе от една страна душевна, а също така и физическа заради музикалните образи, които трябваше да преживеем“, признава Люси Дяковска. „Имах усещането, сякаш не мога да си вдигна ръката, но като се гледам доста съм се движела на сцената.“

„Знаеш как протича един разговор с Маги Халваджиян. Каза ми, че събира кръг хора, които ще направят нещата, но така че да станат добре. Вече съм била в шоуто „Капките“ и за миг не се поколебах. След като ми предложиха да направя Майкъл Джексън, Маргарита Хранова и Руслана, само попитах дали и детенцето ще може да ги направи. Детенцето имаше много сложна задача. Бяхме единствените с много тежки танци и за дете, което никога не беше танцувало до този момент, много работи върху себе си. Времето беше кратко, но тя се справи много борбено. Свикнала е да побеждава и затова много си говорихме с нея. Особено за последните три дни, в които думата „добро“ се повтори толкова често. В последно време прекалено много лоши неща виждаме, чуваме и усещаме около нас. Обхванати сме от негативизъм и всеки трябва да тръгне с меч и да разбие лошото около нас“, коментира експанзивната певица.

„Върнах се специално за „Капките“ от Германия, където последните три години работих интензивно. Празнувахме 20-годишен юбилей с момичетата от No Angels, който продължи и сега на 5 февруари направихме 22 години от издаване на първата ни песен. Годините сякаш отлетяха с едно щракване на пръстите", допълва Люси.

За детството, изпълнено с много щастие…

„Няма база за сравнение между мен на 10 години и днешните деца. Аз когато бях на 10 години, това беше 1986 година, единственото нещо, което ме интересуваше беше да си карам колелото, да крада череши и да уча понякога. Това беше всичко, което ме вълнуваше в живота. Нямах цели, мечти и не знаех каква искам да стана. Но това е развитието на поколенията. Разликата е свързана с дигитализирането и появата на социалните мрежи. Всъщност дигитализирането е и в подхода към децата, които от ранна възраст ги променя и ги кара да са самостоятелни. Може да е за добро или за лошо? Направи ми впечатление, че съвременните деца на тази възраст са много високо интелигентни. Вчера си говорих с едно момиченце за емпатия, за комплексните душевни състояния на човек, които едно дете не би трябвало да знае, според моите разбирания. Дадох си сметка, че това е нещо хубаво, защото от ранна възраст тя започва да обмисля какво е да си човек, какви са качествата, които ще ме направят по-добър или част от обществото?“

Люси споделя, че се чувства добре и откъсната от всичко в Кайлъка край Плевен. Там тя ръководи хотела си и се чувства като добър ръководител. Артистът препоръчва храната в ресторанта към хотела, в който чест гост е шеф Токев, който изготвя меню и подбира продукти от района. За нея Кайлъка е вид рай, който с екипа си са успели да възкресят.

За музиката в живота й:

„Тази година планираме да направим нещо ново с Милица Гладнишка, която ще ми е партньор на сцената. От години мечтаехме да направим нещо заедно и това ще е ABBA Symphony, като ще пеем с плевенската филхармония, а диригент ще е актуалният ни министър на културата – маестро Найден Тодоров. Това ще е нещо различно и извадено от контекста на сериозните неща. Имам огромна мечта да направя нещо, което мен да пречисти. Не съм започнала да работя върху това, но знам, че е дошло времето да споделя терзанията ми“, разказва изпълнителката.

Повече за екстремните й скокове и преживявания, за травмите и болките, и за победите в състезанията, гледайте във видеото.