Четири културни съкровища на България, които можете да посетите тази година

България е известна по света с много неща – с великолепната си природа, с киселото си мляко, с фолклора и историята си. Когато трябва да обясним на някой чужденец какво може да прави в България, веднага му препоръчваме страхотни места за хапване, туристически обекти, които предизвикват възхищение, и, разбира се, му казваме, че е задължително да обиколи поне няколко от големите културни съкровища на страната.

И тогава обикновено си казваме – а кога беше последният път, когато ние самите видяхме тези места? Истината е, че е било много отдавна, и всички ние се нуждаем от малко подтикване, за да открием отново националните ни културни съкровища, много от които присъстват и като обекти в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Затова ви предлагаме кратък пътеводител към няколко обекта из България, които ще ви впечатлят и изпълнят с любов към родната ни страна, и които вероятно не сте посещавали отдавна (а може би и никога).

Снимка: iStock

Почти сигурно е, че не сте я чували, нито посещавали. Открита през 1982 година напълно случайно – при разкопаване на Гинина могила край село Свещари, Разградско. Гробницата представлява тракийски култов комплекс, датиран около първата половина на III век преди Новата ера. Предполага се, че гробницата е царска и там е погребан гетският владетел Дромихет. Състои се от коридор и три камери - преддверие, странично помещение и гробна камера, покрити с полуцилиндричен свод.

Вероятно встрани от входа са били поставени дарове и жертвоприношения – разбира се, изработени от скъпи метали, но, уви, разграбени още в древността. В гробницата са открити кости на пет коня, които са били принесени в жертва, за да придружат стопанина си в отвъдното. Намерени са и две каменни легла, човешки кости и гробни дарове, а до едно от леглата е изработена и скулптурна фасада на умален храм. Според археолози и историци всичко това показва, че е предстояло обожествяване (хероизация) на покойника – владетел.

Към днешни дни гробницата не е изолирана и на терен от около 2 километра са запазени 26 могили с различна големина. Целият район е обявен за археологически резерват и посещенията са възможни срещу заплащане. Свещарската гробница е включена в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Снимка: iStock

Една от най-популярните културни дестинации в България, която привлича хиляди туристи всяка година, и място, на което всеки от нас е бил поне един път в живота си. Манастирът е основан през 10 век от монаха Иван Рилски, който се предполага, че е живял в намираща се наблизо пещера. След това през годините преживява множество набези и пожари. Към него принадлежат още няколко църкви, параклиси и свети места, като метох „Орлица“ (който можете свободно да посетите – намира се на пътя към Рилския манастир, вляво), и метох „Пчелино“.

В североизточна посока се намира постницата „Св. Иван Рилски“, в източна – постницата „Св. Лука“, на 200 м е гробищната черква-костница „Въведение Богородично“. Около 1335 година един от местните феодали - Стефан Драголов (Хрельо), изгражда манастира на сегашното му място, като го допълнил и със сгради за живеене, отбранителна кула и еднокорабна църква. От тези строежи днес е останала само кулата, която носи и неговото име - „Хрельова кула“.

На последния ѝ етаж можете да видите великолепно украсения със стенописи параклис. През първите десетилетия на 19 век манастирският комплекс е изграден във вида, в който го познаваме и днес. За това допринасят с труда си няколко поколения видни български строители, живописци и майстори-резбари.

През 1837 г. в двора е издигната богато украсената църква “Света Богородица”, по чиито стени са изрисувани впечатляващите 1200 сцени и образи. Иконостасът на олтара е изработен от ажурна дърворезба и е изцяло позлатен, а в него се съхраняват мощите на Св. Иван Рилски. Гробът на светеца пък се намира на няколко километра нагоре по пътя след Рилския манастир и до него се стига за около 20 минути по пътека със средна трудност на изкачване.

Снимки: Елена Исаева

Буквално на няколко километра от центъра на София се е скрила средновековната българска църква „Св. св. Никола и Пантелеймон“, станала известна и като Боянската църква, тъй като се намира в едноименния столичен квартал в подножието на Витоша. Известна е със забележителните си стенописи, сред които са изображенията на севастократорската двойка Калоян и Десислава, датирани през 1258-1259 година, както и на българското владетелско семейство от това време цар Константин Тих Асен (1257 – 1277 г.) и царица Ирина.

В църквата са запазени и стенописи, правени в периода ХІ-ХVІІ в. На юг от църквата пък е погребана царица Елеонора Българска, втората съпруга на цар Фердинанд. Тя е и причината Боянската църква да бъде спасена от разрушение в началото на 20 век, а по царска инициатива е създаден и паркът около църквата, забележителен със своите гигантски секвои.

Боянската църква е обявена за народна старина, защитена от държавата през 1927 г. и остава действащ енорийски храм до 1954 г. През 1979 г. е включена в списъка на световното културно наследство под закрилата на ЮНЕСКО под № 42, а от 2003 г. културната ценност е филиал на Националния исторически музей.

Боянската църква привлича над 200 000 посетители годишно. След реставрация, продължила над 10 години, през 2006-та църквата отваря врати и в момента предлага на туристите възможност да разглеждат само долния етаж, а горният е затворен също за реставрация.

Снимка: iStock

Сега е предпочитан морски курорт, но Несебър е бил известен и преди стотици години, тъй като е един от най-древните градове в Европа. Основан е преди 3200 години и тогава е носел името Месамбрия, което леко се променя през Средновековието – на Месемврия, а след това става Несебър.

Старият град е обявен за архитектурно-исторически резерват с национално значение и е включен в списъка на ЮНЕСКО. Историята на Несебър е завинаги вписана в множеството археологически находки, голяма част от които можете да видите в Археологическия музей на града. Там ще разберете, че градът е съществувал и по времето на траките, и по времето на Римската и Византийската империя, както и на българската държава.

Високи крепостни стени винаги са ограждали Несебър и останки от тях са запазени до днешни дни. В периода 11-13 век е издигната и църквата „Свети Стефан” или Новата митрополия, която по план представлява трикорабна базилика, изградена от каменни блокове и тухли. Изографисана е през 1599 г и в нея са изобразени над 1000 фигури в 258 композиции. Намира се близо до амфитеатъра на Несебър и в момента не е действаща, а е превърната в музеен обект. В близост до нея се намира и недостроената църква „Свети Йоан Алитургетус” от 14 век, но тя е пострадала при земетресение през 1913 година и днес е обект със свободен достъп.

В центъра на стария град ще видите и един от най-добре запазените храмове от Средновековието – църквата „Христос Пантократор”, както и останки от ранновизантийски терми (бани). Препоръчваме ви да посетите и Етнографския музей, чиято експозиция се намира във възрожденската къща Москояни. Тя е принадлежала на богат търговец от Несебър и е типична за жилищната архитектура на града в годините на нейния строеж (1804 г).