Защо някои европейски послания остават неразбрани от гражданите

Писателят, преводач и автор на романи Руслана Бърдарска е един от първите български преводачи в Европейската комисия, била ръководител на българските писмени преводачи в Брюксел и живее повече от 20 години в чужбина.

Бърдарска посочи, че въпросът дали съществува т.нар. „езиков балон”, в който живеят европейските институции, е основателен. „Те функционират на административноправен стил. На този езиков вариант се творят законите и документите, които създава Комисията. Това е един хибриден, изкуствен език, това не е глобалния английски, който всички говорим”, допълни тя.

Момчил Инджов: Изненада на тези евроизбори беше силното представяне на ЕНП

По нейните думи езикът на преводите също е изкуствен език, който не съвпада с административноправния. „Законодателството, което се твори на този език, не е предназначено пряко за гражданите. Хората, които следва да го разбират са евродепутатите и държавната администрация в Съвета, която ще приеме съответното законодателство, съдилища. За обикновените граждани трябва да има превод”, обясни специалистът.

„Последните 15 години Европа трябваше да се справи с изключителни предизвикателства – глобалното затопляне, екзистенциалната нужда да преустроим икономиките си, световната финансова криза и тези в еврозоната, конфликтите, бедността и огромния миграционен поток, драматичните промени в геополитическия модел и възхода на Китай”, каза още Бърдарска.

Целия разговор гледайте във видеото.