Откъде дойдоха гласовете за МЕЧ

Откъде дойдоха гласовете за новата партия в парламента - МЕЧ? Около 40 000 са гласоподавателите, които и на 9 юни, и на 27 октомври са гласували за формацията. Останалите гласове от общо над 110 000, които МЕЧ печели сега, идват главно от гласували с „Не подкрепям никого“ на предишния вот, от негласували или бивши поддръжници на основни партии. Този тип електорална физиономия е присъща за протестните срещу цялата политическа прослойка формации. Това сочат данните на „Галъп” от проучване, направено по поръчка на NOVA Broadcasting Group, БНР, БНТ и investor.bg.

Както при други подобни партии, оказва се, че и при МЕЧ има висок дял на млади хора – повече от една пета от вота за партията идва от 18-30-годишни при средно участие на младите в целия вот от около 15%. Млада е по традиция и структурата на вота „Не подкрепям никого“, сочи още проучването. 

Излезлите този път да гласуват избиратели, които миналия път са гласували за ДПС, са разделени практически равно в избора си за „Движение за права и свободи – Ново начало” и за „Алианс за права и свободи”. Самоопределящите се като етнически турци, излезли да гласуват вчера, се разделят в съотношение 72% срещу 48% за „Алианс за права и свободи” срещу „Движение за права и свободи – Ново начало”. Вотът за „Движение за права и свободи – Ново начало” обаче не е така етнически капсулиран, а добавя към традиционния електорат на ДПС и значителни сегменти от други етноси, включително от българския. Това личи особено ясно при сравнение на структурата на двата вота. Делът на самоопределящите се като роми във вота за „Движение за права и свободи – Ново начало” е сходен с този на българите и е най-висок в сравнение с другите партии, сочи проучването на „Галъп”. 

Като вече не толкова нова формация, „Величие“ като че ли не показва и чак толкова млада структура, както преди три месеца. Но и сега партията има експозиция към икономически активни възрасти и жители на областни градове. Отново според местоживеенето вотът за тази партия продължава да наподобява, например, структурата на вота за друга започнала като протестна партия – ИТН, сочат данните на „Галъп”.  

Заедно с младата структура обикновено идват и по-високите дялове мъжки вот. Тук по-радикалните формации традиционно печелят. Пример обикновено е и „Възраждане“. Сред най-високите образователни групи пък по традиция добре са поставени формации като ПП-ДБ и „Синя България“. Делът на висшистите във вота за двете формации е по над 70%. ГЕРБ-СДС, както обикновено, е формацията, която показва структура на вота, максимално приближена до обобщената структура на гласуването в България.   

Таблица 1 съдържа структура на групи гласоподаватели според вота за листи – сборовете по хоризонтали не дават 100%, защото не са представени всички участници. Таблица 2 показва структура на електоратите на основните листи – сборовете по вертикали дават 100%. Колонка „Общо“ и в двете таблици се разглежда във вертикала – за ориентир.

Проучването е извършено от Gallup International, по поръчка на NOVA Broadcasting Group, БНР, БНТ и investor.bg.