В България Хироки Ито се сблъсква с културните различия и езиковата бариера

Първото място, извън родината му Япония, на което се озовава Хироки Ито, е Монтана. Но не американският щат, а града Монтана в Северозападна България. В страната ни го довежда любовта. Но не към жена, а към спорта. Така Хироки избира да стане част от волейболния клуб на Монтана.

„Исках да практикувам волейбол и извън Япония. В Европа, в сравнение с Япония професионалният волейбол е на по-високо ниво. Първият отбор, който имаше интерес към мен, когато реших, че искам да играя волейбол в чужбина, беше този на Монтана. Бях много щастлив, че са ме избрали и съм сигурен, че със способностите си мога да помогна на отбора да постигне още по-големи успехи”, разказва той.

Любов, сладкиши и мусака: Българин отвори кафене в Япония (ВИДЕО)

А любовта към волейбола се появява, когато Хироки е още ученик. „От четвърти клас в началното училище тренирам волейбол. Във волейболната игра няма повече от шестима играчи и непрекъснато имаш досег до топката, можеш да я усещаш”, спомня си той.

„Исках да стана добър. Започнах да тренирам волейбол като малък, защото ми беше забавно, но колкото по-голям ставах, толкова повече исках да стана професионален волейболист. Това ме вдъхнови да ставам все по-добър в това, което правя”, казва Хироки.

Да възпиташ ума и сърцето: Как в Япония учат децата на дисциплина и уважение (ВИДЕО)

След като играе във волейболните отбори на своята гимназия и университет, Хироки продължава да се занимава с любимия си спорт. „Влязох в професионален волейболен клуб и играех, докато работя в болница, в продължение на три години. Сутрин ходих в болницата, а следобед тренирах пред мрежата. В Япония това е практика – да работиш, докато се състезаваш”, обяснява състезателят.

Хироки се сблъсква и с културен шок, когато пристига в България. „В сравнение с Япония, в България е по-студено. В страната ви е много евтино, едно голямо кафе е 70 стотинки. Освен това за мен беше учудващо, че спортистите влизат в залата с обувките, с които идват от отвън”, казва той.

Защо вече половин век японците ядат българско кисело мляко

Езиковата бариера обаче се оказва проблем за 25-годишният японец. „Не говоря много добре английски език. Не успявам и да разбера това, което искат да ми кажат моите съотборници. Но въпреки езиковата бариера всички правят всичко възможно да комуникират с мен и ме подкрепят”, посочва Хироки.

Въпреки че не владее български език, а в английският не е добър, Хироки успява да създаде приятелства в България. „Всички от отбора вече са мои приятели. Съотборниците ми са мои връстници, повечето са около 20-годишни. Момчетата са много дружелюбни. Успяхме да се сработим добре и в рамките на първата седмица, вече работихме заедно като екип”, разказва той.

В родната страна на Хироки, България се слави не само с киселото мляко, розите и сумиста Калоян Махлянов – Котоошу, но и с името на още един знаменит българин – волейболистът Матей Казийски, който се състезаваше за японския волейболен отбор „Джейтекст стингс”

„Разбира се, че съм чувал за него. Казийски е много известен, дори и в Япония. Още от ученик следя японските професионални волейболисти и смея да твърдя, че сервисът на Казийски е много силен спортист. Всеки в Япония е чувал за Матей Казийски”, казва волейболистът.

Освен културния шок, Хироки забелязва и разлики при провеждането на тренировките. „В Япония разделяме тренировката на части и се редуваме. В моя отбор в България се състезаваме в група по шест души и разиграваме тренировката, сякаш е истински мач. В сравнение с японските, българските волейболисти са по-високи на ръст, но японците имат по-силна/изключително силна атака”, добавя Хироки.

Хироки е благодарен, че е част от отбора на Монтана, но 25-годшиният волейболист мечтае някой ден да се завърне в Страната на изгряващото слънце. „В Япония нямах възможност да се състезавам срещу толкова добри волейболисти и отбори. Много ми се иска да имам шанса да стана още по-добър. Мечтая в бъдеще да съм част от националния волейболен отбор на Япония и да играя срещу тиймове от цял свят. Но за да се случи това, трябва да вложа цялата си сила и способности по време на тренировките в България. Нали именно това е целта ми – да се състезавам във волейболен отбор в Европа”, посочва той.

А съветът, който Хироки би дал на малките деца, които мечтаят да станат добри волейболисти е следният: „Най-важното е да се забавляват с волейбола. Само ако се забавляват и наслаждават на играта, ще усъвършенстват уменията си”, смята японецът.

Повече по темата гледайте във видеото.