ИПИ: Чуждите работници запълват позиции, за които в България вече няма достатъчно кадри

Близо 18 700 90-дневни разрешения за работа са били издадени през миналата година на сезонни работници от 55 държави извън Европейския съюз. Най-голямо е търсенето на чуждестранни кадри в туризма и земеделието, показва анализ на Института за пазарна икономика.

В „Твоят ден“ по NOVA NEWS старшият икономист в ИПИ Адриан Николов обясни, че данните обхващат само част от работниците от трети страни у нас - тези, получили разрешение за краткосрочна заетост до 90 дни. По думите му през тази година броят им вероятно е още по-голям.

„Има работа, но няма хора“: Сериозен кадрови недостиг при сезонната заетост през лятото

Най-сериозна концентрация на сезонни работници има в туристическите райони. През миналата година около 8000 са били регистрирани в област Бургас, а около 3000 - във Варна. Значителен брой има и в области, свързани със зимния туризъм и земеделието.

„На практика става дума почти изключително за туризъм. Хотелите и ресторантите са тези, които най-много използват сезонни работници. Другото място е земеделието, където има нужда от много повече работна ръка по време на прибирането на реколтата“, посочи Николов.

Сред основните държави, от които идват сезонните работници, са Узбекистан, Казахстан, Индия и Непал. Според икономиста при краткосрочната трудова миграция ясно доминират страните от Централна и Южна Азия.

Старшият експерт по човешки ресурси Мария Стоева определи процеса като естествено преструктуриране на българския пазар на труда, който от години изпитва недостиг на кадри. По думите ѝ ниската безработица и намаляващото население в трудоспособна възраст правят все по-трудно запълването на определени позиции само с български работници.

Особено сериозен е проблемът при професии, към които от години има слаб интерес - помощници в кухни, камериери и други позиции в туризма и услугите. В същото време автоматизацията не може напълно да компенсира липсата на хора в тези дейности.

Липсва работна ръка за туризма, алармират от бранша

Стоева подчерта, че работниците от трети страни все още представляват сравнително малка част от заетите в България, въпреки че присъствието им става все по-видимо. По думите ѝ през последните няколко години общо са издадени около 108-110 хиляди разрешения, но реално работещите в страната са значително по-малко, тъй като част от хората впоследствие заминават за други държави или се връщат в родината си.

Според Адриан Николов засега няма данни чуждестранните работници да изместват българите от пазара на труда или да оказват натиск надолу върху заплатите. Напротив - в районите с по-голяма концентрация на сезонни кадри не се наблюдава ръст на безработицата, а възнагражденията продължават да се увеличават.

„По-скоро става дума за ефект на допълване. Чуждестранните работници запълват места на българския пазар на труда, за които просто няма достатъчно хора“, обясни икономистът.

Според него това позволява част от българските работници да се насочват към по-високопроизводителни и по-добре платени позиции.

Кадровата криза у нас: Защо фирмите масово наемат работници от трети страни

Експертите очакват тенденцията за привличане на работници от трети страни да продължи. Мария Стоева подчерта необходимостта от постоянна квалификация и преквалификация на българските кадри на фона на дигитализацията и променящия се пазар на труда.

Целия разговор гледайте във видеото.