„Умно финансиране”: Защо е важно да инвестираме в наука

Над 30 нобелови награди са спечелени от изследователи, финансирани от Европа по различни програми. В същото време Старият континент  изостава от САЩ и Китай в надпреварата за научни и технологични пробиви.

За да се навакса изоставането, Европа въври в посока да привлича повече частни инвестиции,
държавите да могат по-лесно да възлагат обществени поръчки за научни изследвания, идеите и патентите да получават по-лесно кредити. Залага се на революционни технологии, екологичен и цифровия преход, изкуствен интелект, медицински иновации, критични технологии.

В момента основната програма, която финансира висша наука е „Хоризонт – Европа”. Тя е с бюджет почти 100 милиарда евро. За следващия бюджетен период се залага двойно повече. Към тези средства се добавят и ще се добавят почти 300 милиарда от фонд „Конкурентоспособност” до 2034.

Абсурдният свят на AI: Финанси и технология

Фундаменталната наука търси отговори на въпроси, които понякога изглеждат далеч от реалния живот. Като например: „Как работи светът?”. А приложенията може да дойдат и много години по-късно.

Може и да се чудим защо се дават милиони за научни изследвания, но без подобни открития днес нямаше да може да се ориентираме по GPS, нямаше да може да говорим с другия край на света, през океани, нямаше да може и да се правят операции с лазер.

Първият ERC проект (научноизследователски проект, финансиран от Европейския съвет за научни изследвания), по който ще се работи в България е за 2,5 милиона евро. Целта му е да се разработят алгоритми, които да управляват големи мрежи. Този проект би могъл да сложи точка на задръстванията или да намери отговори на въпроси, свързани с болестта на Алцхаймер например, защото и в двата случая говорим за мрежи.

Интересното при този тип финансиране е, че не се изисква ученият предварително да гарантира какво ще получи накрая.

„Ако ви попитам сега: „Каква ще бъде следващата голяма идея, която ще промени света след 7 години? Мислите ли, че можете да го направите? Ако знаете отговора днес, това няма да е пробив в бъдещето. Висок риск, но и висока печалба – това е смисъла на ERC грантовете”, обяснява д-р Бернхарт Хойплер.

„Това е и една от характеристиките на местата, където се прави наука на световно ниво. Ако вземеш един учен и поискаш от него нещо, което да влезе в употреба скоро, поставиш му срокове и изисквания, няма как да привлечеш най-добрите. Нужни са хора, които са готови да се впуснат в търсене на големи идеи”, обясни проф. д-р Мартин Вечев, основател и научен директор на Insait.

Институтът за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии, който привлича учени, търсещи големи идеи е основан само преди 4 години. Партнира си със световни технически университети и компании. Целта на основателя му е да изгради реално работеща структура, сравнима с университетите в САЩ, Швейцария, Израел или Англия, където науката е в основата на икономиката.

„Тук, когато се говори за наука, много често става въпрос на нещо сухо. Станфорд, Масачузетският технологичен институт, Федералният технологичен институт в Цюрих (ETH Zurich), Технионът в Израел, Оксфорд или Кеймбридж – всички ги знаем. Те всички работят по един и същи модел. Там основно става въпрос за изследвания. Преподаването е много малка част от дейността на университета. Израел например често се нарича старт-ъп нацията – но тези хора откъде идват? Те не падат от небето. Те идват от тези места като INSAIT. Тоест INSAIT залага един нов модел как България трябва да просперира, какво трябва да прави. Когато отидеш в тези места, за които ви говоря – там никой не казва отиди за да имаш реално въздействие. Те просто казват отиди, за да правиш нещо интересно на световно ниво. Автоматично след това много от хората правят компании, много от хората правят реални технологии, които привличат компании, които отварят офиси. След което икономиката се развива, качеството на живот на хората се вдига т.е една такава институция тя може фундаментално да промени икономиката на държавата. Богатите държави са образовани държави”, казва проф. д-р Мартин Вечев.

Научната кариера на Бернхарт Хойплер се свързва с едни от световните академични и технологични центрове в света. Има изследователски опит в Google и Microsoft. Избира Българи, защото вярва, че тук е част от нещо което сега се гради.

„Средата, условията, свободата която имам тук е на нивото на световноизвестните университети, където мога да правя топ наука. Тук обаче работата ми има съвсем различно значение. В Масачузетския университет, в технологичния в Цюрих аз съм един от стотици преподаватели. Студентите там ако не работят с мен, ще работят с някой от останалите. Тук мога да оставя следа както никъде по света”, казва д-р Бернхарт Хойплер.

„Само защото си професор, хората няма да ти дадат пари. Само най-добрите проекти получават финансиране. Изследванията, които правя, са свързани с алгоритми за мрежи. Какво означава това? Да вземем медицината – имаме протеини, които взаимодействат с други неща в тялото ви – милиони такива взаимодействия. Ако анализираме мозъка на муха – там има милиарди синапси и връзки. И ако искаме да ги разберем, за това ни трябват компютри. Ако искате да работите с човешкия мозък, който е един милион пъти по-голям, ще ви трябват наистина, наистина ефективни начини компютърът да обработва това. Алгоритмите, които имаме в момента, са добри, ако имате един процесор, една машина. Работят стъпка по стъпка. Те обаче никога няма да могат да обработят човешкия мозък. Те дори не могат наистина да обработят мозъка на муха. Ако искате да анализирате тези данни, трябва да намерите начин много, много компютри да си разделят работата, всеки да работи върху своята част, а след това заедно”, обяснява д-р Хойплер.

Повече гледайте във видеото.