Лекарското съсловие излезе с критики и спешно поиска промени между първо и второ четене на бюджета на Здравната каса. Те настояват лекарският труд да бъде оценен по-достойно, а фокусът да бъде върху профилактиката не само на думи, но и в цифри.

Макар и рекордно висок, бюджетът за здравеопазване отново не отговаря на очакванията на всички съсловия. Днес от Българския лекарски съюз изразиха критиките си не към размера, а към разпределението на тези 5,7 милиарда евро.

снимка

По темата

Притесненията им са, че макар да се цели свиване на преразхода за хоспитализации, почти половината от средствата са за болнична помощ. Колкото до парите за лекарства, повишението при тях е с по-голям процент, отколкото при парите за извънболничната помощ – лични лекари и специалисти. А изследванията, и оттам профилактиката, остават сериозно недофинансирани.

снимка

Друго предложение също предизвика коментари – до момента лечението в чужбина се поема от държавата, а според новия проект на бюджет от 2027 г. това ще става през бюджета на Здравната каса.

снимка

Зрителите на NOVA познават смелата 5-годишна Бояна и са сред примерите за чудеса в нейния живот. Тя се ражда в шестия месец и тежи едва килограм, а след няколко спечелени битки първият ѝ рожден ден я изправя пред най-сериозната – диагнозата детска церебрална парализа.

„Една майка в такава ситуация не знае как да се обърне към държавата, ще се намерят ли средства – тогава правиш всичко, за да намериш помощ, пари. Живеем в чужбина, ходи на рехабилитация – всичко с помощта на дарители. Благодарим на всички”, споделя Ивелина Симеонова, майка на 5-годишната Бояна.

Тя приема като своя кауза не само борбата на детето си, но и борбата на всеки друг родител в подобна ситуация. „Има нужда от такива, които да помагат на родителите, понеже да потърсиш помощ от държавата е труден, тегав процес”, добавя майката.

Макар често кампании като „Крачка напред с Бояна” да имат щастлив финал благодарение на дарителите, лечението в чужбина е отговорност на държавата, а в проектобюджета за догодина има промяна в това кой плаща сметката.

„Ние виждаме едни разходи, които практически са отговорност на държавата, да се прехвърлят на тежестта на здравноосигурените граждани. Опасността е, че ако има преразход, единственият вариант да бъде покрит е през и сега неголемия резерв на касата, който е в рамките на 3% от общия бюджет – около 170 млн. евро, докато когато бяха държавни отговорности, това ставаше с целия бюджет на държавата”, обясни д-р Иван Маджаров.

Лекарското съсловие има и друго притеснение – профилактиката е изведена като приоритет на правителството, но всъщност ръстът в парите за изследвания е минимален.

„Няма да бъдат достатъчни 5% за изследвания. Става въпрос за превантивни изследвания – не когато сте болна, а когато сте здрава. Не могат да се открият по очите и по погледа на пациента, а трябва да се пускат съответните изследвания. Увеличено е нищожно”, заяви д-р Николай Брънзалов.

„Базови неща като диабет, високо кръвно и други заболявания, които са предотвратими в ранен етап, не могат да бъдат диагностицирани и лекувани своевременно. Това забавяне после струва милиони и този човек, когато не е идвал няколко години при своя ОПЛ, директно попада в болница и системата е в преразход”, коментира общопрактикуващият лекар д-р Георги Миндов.

Повече по темата гледайте във видеото.