Дефицит под 4 на сто и ръст от 2,5 процента - това предвижда проектобюджетът на България за 2027 година. Финансовата рамка и акцентите в нея бяха представени от премиера Румен Радев и вицепремиера и финансов министър Гълъб Донев в Университета за национално и световно стопанство.

Това е първият целогодишен бюджет у нас, изцяло изготвен в евро. В него приходите са малко над 51 млрд. евро, разходите обаче са почти 56 млрд. Това прави дупката в държавната хазна от 4,9 млрд. евро или 3,5%. Това обаче не е методологията, по която работи Брюксел, защото по нея е 4,3% и продължаваме да сме в риск от санкции.

Заложено е инфлацията да е 4%. Дългът ще бъде 31,4% от БВП, като ще изтеглим нови почти 9 млрд. евро. За три години ще се съкратят над 5000 щатове в държавния сектор, най-много в МВР - почти 2000.

СНИМКИ ВИЖТЕ ТУК

1

„Бюджетът задава визията за развитие на държавата. Целта ни е българите да живеят по-добре и по-сигурно", заяви Радев. Той посочи, че пред правителството има огромно предизвикателство - да намали прекомерния дефицит, да свие разходи и в същото време да не изгуби от доходите на хората и от социалната подкрепа.

2

  • Наследство 

Министър-председателят се позова на данни на Евростат, които сочат, че през 2025 година дефицитът на начислена основа е 4, а не 3%. „Всяка година разходите растат застрашително. Същите хора, които се движеха по траекторията на тези разходи, сега казват: „Свивайте!“. Добре, а вие защо не свихте? И аз търся съвет и от тези, които ни упрекват, и от всички вас, експертите - дайте предложение как да свием разходите. Защото в тези разходи са и заплати, и пенсии, и социална подкрепа, и текуща издръжка, и капиталови разходи. Кое и как да подтиснем, така че да удовлетворим изискванията, за да намалим свръхдефицита?", попита Радев. 

Той каза, че „ножицата" между внос и износ непрекъснато расте в полза на вноса. „Промишленото производство вече четвърта година се е „засилило надолу по склона". Преките чуждестранни инвестиции са на критично ниски нива и вървят надолу. Чакаме резултата за 2026 година", заяви Радев. 

Той посочи и докладите на Сметната палат. От тях става ясно, че има неразплатени 1,8 милиарда задължения за свършена работа към общините, 0,77 милиарда задължения към АПИ. „Като добавим 1,4 милиарда лихви, които трябва да платим за 2027 година, ние сме вече близо 4 милиарда назад”, каза Радев.

„Ако ме питате какво е Бюджет 2027, ще ви отговоря много просто - това е един тежък камион с отказали спирачки, който лети надолу по склона към пропастта и ние трябва да го спрем и да го върнем обратно нагоре по склона. Това е задачата пред нас. За нас е най-важно да пречупим посоката, да пречупим тази траектория, която ни води към пропастта”, каза Радев.

Финансовият министър Гълъб Донев също се спря на трите одитни доклада на Сметната палата. По думите му одитът на АПИ е установил поети ангажименти за 18 млрд. 236 млн. и 800 хил. лева при утвърдена разходна база от 11 млрд. 396 млн. и 100 хил. лева. Открити са 1017 неодобрени сертификата за близо 1 млрд. и 200 млн. лева. Допълнително са отчетени 312 млн. и 500 хил. лева за индексация на договори и близо 6 млн. и 200 хил. лева за лихви.

Донев посочи, че през 2025 г. са изплатени около 400 млн. евро по инвестиционната програма за общински проекти, докато сега се изплащат близо 800 млн. евро. Оставащите задължения за разплащане са в размер на 1,8 млрд. евро. Според него тази тежест ще се пренася и към бюджетите за 2027 и 2028 г.

Одитите на социалните плащания показват и значителен ръст на разходите. Тези за пенсии са се увеличили повече от два пъти, социалните плащания – също над два пъти, а разходите за лична помощ – над шест пъти. В същото време покритието на разходите на държавното обществено осигуряване със социалноосигурителни вноски е намаляло с 5 процентни пункта.

От 10 юли 2026 г. за България е задействана процедура по прекомерен дефицит. Донев предупреди, че страната трябва да се съобрази с препоръките на Европейската комисия, за да избегне наказателни процедури.

Снимка: БГНЕС

Снимка: БГНЕС

Оздравяване на публичните финанси, засилване на социалната подкрепа и повишаването на доходите ще са сред основните приоритети на правителството за следващата година, стана ясно още от думите на премиера.

  • Какви са прогнозите за икономиката и дефицита

Правителството залага бюджетният дефицит да бъде 3,5% от брутния вътрешен продукт през 2027 г., като целта е да падне под 3% до 2029 г. Инфлацията се очаква да бъде 4% през 2027 г., а през 2029 г. – 2,4%. Прогнозната безработица за периода 2027–2029 г. е 3,4%.

Номиналният брутен вътрешен продукт през 2027 г. се очаква да достигне 141,3 млрд. евро. Разходите за отбрана са заложени на 2,23% от БВП, а капиталовите разходи са предвидени да достигнат 6 млрд. евро.

Държавният дълг се очаква да бъде 31,4% от БВП в края на 2027 г. Гълъб Донев подчерта, че България запазва четвъртата си позиция в Европейския съюз сред държавите с най-нисък дълг.

3

Ще се инвестира в стратегическите сектори - образование, здравеопазване, отбрана, иновации, култура, спорт. Ще се работи и за ускорено развиване на ключовата инфраструктура.

Целта на правителството в Бюджет 2027 ще е връщане на разходите до под 40% от БВП, връщане на дефицита под 3% до 2028-2029 година и да започне намаляване на поетия дълг, каза премиерът.

  • Данъците и осигуровките

Основните данъчни ставки се запазват – ДДС остава 20%, корпоративният данък и данъкът върху доходите на физическите лица – 10%, а данъкът върху дивидентите – 5%. Не се предвижда промяна и в размерите на здравните и социалноосигурителните вноски.

Държавните служители и служителите по Закона за съдебната власт обаче ще започнат да плащат личните си осигурителни вноски. Максималният осигурителен доход се повишава на 2400 евро.

Сред новите мерки е еднократен данък върху свръхпечалбата от 33%, като 30% от събраната сума ще бъдат връщани за реинвестиции. Данъкът върху разходите в натура се увеличава от 3% на 7%. Предвижда се и по-висок акциз за луксозни автомобили с двигатели с вътрешно горене над 250 киловата.

Прагът за регистрация по ДДС се повишава на 60 000 евро от 2027 г. 

Донев заяви, че правителството ще се стреми към консолидация на публичните финанси чрез мерки за повишаване на събираемостта на приходите, оптимизация на разходите и изпълнение на ангажиментите към НАТО.

  • Административната реформа

 „Трудната част ще е административната реформа”, каза Радев. Няма да има механични съкращения.

Премиерът посочи, че в МВР е подет процес, в който да се освобождават оперативните структури от хора с ТЕЛК. „Ще продължим да защитаваме интересите на хората с увреждания. Но ще бъдем безкомпромисни към фалшивите ТЕЛК-ове. Вече сме разработили механизми за скрининг, за установяване, за пресичане и за недопускане в бъдеще", каза Радев. 

В МВР се освобождават вече и хора, които са и с пенсия, и със заплата.

4

В публичните предприятия членовете в бордовете се намаляват от петима на трима. „И там ще оптимизираме персонала. Заплатите ги намаляваме чувствително. Има такива, които не са прилични, не съответстват на функциите на дадената структура и финансовото ѝ състояние. Където не се изисква по закон – премахнахме одитните комитети”, обясни Радев.

  • Политиката по доходите и здравеопазване 

„Независимо какво е финансовото състояние на държавата, ние имаме фокус върху демографската политика и семейството", каза премиерът.

Увеличават се минималната работна заплата и пенсиите. Увеличават се и заплатите за учители, университетски преподаватели и заплатите в администрацията. Месечният лимит на ваучерите за храна се увеличава на 200 евро. 

Увеличение няма да има в заплатите в Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, силовите структури, магистратите, депутатите, министрите, заместник-министрите, началници на кабинети, ръководства на комисии и регулаторни органи, обясни още премиерът. 

Вицепремиерът Гълъб Донев даде повече подробности. Минималната работна заплата ще  стане 660 евро, а възнагражденията на педагогическите специалисти се увеличат с 5%. Пенсиите ще бъдат осъвременени със 7,8% от 1 юли 2027 г., за което са предвидени допълнителни 552,6 млн. евро. Максималната пенсия се повишава до 1874 евро, а линията на бедност – до 443 евро.

Обезщетението за отглеждане на дете до двегодишна възраст ще бъде увеличено на 450 евро. Предвиждат се и 72,5 млн. евро допълнително за подкрепа на семействата. Девет от общо 12 вида помощи ще бъдат увеличени.

Данъчните облекчения за деца ще бъдат 5000 евро за едно дете, 10 000 евро за две и 15 000 евро за три или повече деца. Залага се и ново облекчение за детско развитие – намаление на годишната данъчна основа с 2000 евро за едно дете, 4000 евро за две и 6000 евро за три деца. 

Допълнителни 493 млн. евро ще бъдат насочени към Националната здравноосигурителна каса. За възнагражденията на лекарите специализанти са предвидени още 30 млн. евро. Заплатата на специализант, приет по държавна поръчка, ще бъде 1900 евро, а възнагражденията на останалите ще се увеличат с 350 евро, обясни вицепремиерът Гълъб Донев. 

За Националната детска болница са заложени 50 млн. евро, към които се добавят още 48 млн. евро в капитала ѝ.

  • Образование

В образованието се предвиждат 36 млн. евро повече за безплатни учебници от първи до 12. клас, увеличение с 20% на стипендиите за учениците в гимназиален етап и допълнителни 10 млн. евро за професионално и техническо обучение. Други 27,3 млн. евро ще бъдат насочени към студентски столове и ремонти на общежития.

  • Отбрана

„Отбраната е абсолютен приоритет. Виждаме какво става около нас. Ние трябва да развиваме своите способности. Тя е най-големият бенефициент по отношение на капиталовите разходи с 418 милиона повече от 2026 година", каза Радев. 

  • Инфраструктура 

Радев каза, че за да се изградят всички магистрали и то само с публични средства, ще са необходими „50 години”. „Затова вече имаме Закон за публично-частното партньорство”, поясни премиерът.

„Залагаме рекордна сума 65 милиона евро, за да може масирано да проектираме всички тези проекти. Нашата амбиция е догодина да направим всичко възможно да имаме споразумения, така че да се започне реално строителство, и то по много обекти едновременно. Целта е в рамките на до два мандата всичко това да може, и аз смятам, че ще се построи”, каза Радев.

  • Икономическият растеж 

В бюджета е заложено стимулиране на икономическия растеж. Прагът за регистрация по ДДС се увеличава до 80 000 евро. Инвестициите се насърчават с 60 мил. евро. Средствата за развитието на индустриални зони и паркове се увеличава с 51 млн. евро. Осигуряват се още 10 млн.евро за партньорство с международни институции за публично-частно партньорство. С 10 млн. евро се увеличават средствата за средните професионални технически училища. Разширява се подкрепата за приоритетни проекти. Става дума за средния бизнес. Прагът на инвестициите става от 25 на 15 млн. евро, а прагът на работните места – от 100 на 40.

Румен Радев посочи защо е избрана аулата на УНСС за представянето на бюджета. „Искахме открито да го представим. За нас е важен диалогът с гражданите и работодателите. Бюджетът не е само сухи таблици и цифри”, каза Радев.

Донев подчерта, че представянето в университетска среда не цели да измести дебата от Народното събрание или Министерския съвет, а да постави началото на открити обществени консултации. Следващата седмица предстоят срещи със социалните партньори, а в сряда проектът ще бъде разгледан от Националния съвет за тристранно сътрудничество.