България има сериозни пропуски в способностите си да открива и неутрализира дронове, а зачестилите инциденти в Черно море поставят въпроса за защитата на търговското корабоплаване. Това коментираха в предаването „Твоят ден“ по NOVA NEWS дипломатът и експерт по сигурността Иван Анчев и Стайко Топалов от Международната асоциация за борба с дроновете.

Повод за разговора станаха нападенията срещу търговски кораби в Черно море, както и откритият край Шабла дрон от типа „Шахед“. Според Топалов най-важният въпрос не е единствено произходът на безпилотните апарати, а готовността на България да реагира при подобни заплахи. „За мен по-важният въпрос е да видим до каква степен сме подготвени да противодействаме на такава заплаха от дронове, независимо от кого произхожда тя“, посочи той.

По темата

Експертът предложи България, Румъния и Турция да обсъдят съвместна операция за защита на гражданските плавателни съдове в Черно море. По думите му подобна инициатива трябва да обхваща и изключителните икономически зони, а не само териториалните води.

„Целта на тази операция е единствено да осигури защитата на търговското корабоплаване“, обясни Топалов. Според него е необходима ясна международноправна рамка, която да позволи съвместни действия при възникване на опасност.

Иван Анчев обаче изрази съмнение доколко подобна инициатива би била ефективна при настоящите възможности на българските въоръжени сили. „Големият проблем е, че дори да участваме в подобна коалиция, ние нямаме техническия и огневия ресурс да противодействаме на такива дронове“, заяви той.

Анчев припомни, че България вече участва в съвместна инициатива с Румъния и Турция за противоминна сигурност в Черно море. Според него обаче защитата срещу безпилотни апарати изисква допълнителни способности, които страната не е развила в достатъчна степен.

Експертът посочи информация, според която френски разузнавателен самолет е предупредил за приближаващи дронове десетки минути преди едно от нападенията срещу търговски кораб. По думите му това е позволило по-добра организация на евакуацията, но не решава проблема с предотвратяването на самите атаки.

Анчев отправи и критики към действията на българските власти през последните години. Според него недостатъчната подготовка за подобни заплахи е резултат от „политическо и военно-стратегическо късогледство“.

Той допусна, че нападенията в Черно море могат да имат и цели, надхвърлящи войната между Русия и Украйна, включително оказване на политическо влияние в региона. Анчев обаче представи тази теза като свое предположение, а не като установен от разследващите факт.

В навечерието на посещението на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в България дипломатът настоя страната да заяви по-ясна позиция по отношение на заплахите за националната си сигурност.

В разговора беше обсъдена и стрелбата в полския град Краков, която властите определиха като терористичен акт. Анчев призова да не се прибързва с политическите заключения за мотивите на извършителя. „Аз по-скоро бих го определил като престъпление от омраза“, коментира той, като уточни, че според него засега липсва публично заявена идеологическа кауза, с която нападателят да е обосновал действията си.

Топалов също подчерта, че мотивите за нападението все още не са изяснени и че оценките трябва да се правят въз основа на резултатите от разследването.

Целия разговор гледайте във видеото.

Редактор: Цветина Петкова