Пожарникарят разказва за трудностите, радостите, болката и изпитанията в живота, в откровено интервю в „Събуди се“

Седмица преди финала на най-хитовото риалити предаване в ефира „Игри на волята: България“ се проведе и последната елиминационна битка. В нея един срещу друг се изправиха Андрей и Морунов и за съжаление пожарникарят напусна играта. Той се изправи във финалната битка не заради номинация от страна на неговите съотборници, а защото той се самономинира, като показа качества като доблест и чест. За битките на един пожарникар на и извън терена, в откровено интервю в „Събуди се“.

За отпадането си от „Игри на волята: България“

„Решението да се самономинирам го взех лично аз, още преди да отидем на племенния съвет. Исках някой от нас, по-силните Андрей или аз, да отидем и да отстраним някой от другото племе. Реших това да съм аз, с идеята който и да е от „Приключенците“, да се изправя срещу него. Това е игра и по-добрият винаги побеждава. Нямаше значение кой, но беше важно за мен и за цялото ни племе да победим на следващата битка. За съжаление загубихме и трябваше да се изправя срещу някой от моето племе. Това ми беше може би най-неприятния момент в цялото предаване“, разказва Димитър за решението си да се самономинира за фаталната за него битка.

„Яд ме е, че отпаднах. Не вярвам, че някой е влязъл в това предаване просто да си прекара два месеца на морето. Осъзнавам, че това се случи преди финала на риалитито, но сега му беше времето. Знам, че много хора ще си кажат: „стигна до Рим и не видя Папата“, но се случват и такива неща в живота“, разкрива мотивите за решението си Морунов.

Морунов напуска „Игри на волята: България“ след тежка битка

За най-трудното изпитание в „Игри на волята: България“

„Най-трудното нещо за мен беше глада, защото никога преди това не съм спазвал диети, не съм се лишавал толкова продължително време от храна. Това че отслабнах, много силно ми повлия, първо на физическата сила и след това ментално. Също така ми липсваха близките. Това са двете неща, които бяха най-трудни за мен. С увеличаване на престоя ни там, не забравяш хората, а напротив все повече ти липсват. Най-много ми липсваше дъщеричката ми Моника. Когато излязох от предаването, първо исках да се свържа с нея, но не успях. Затова се чух с майка ми и тя ми сподели, че дъщеря ми и казвала: „тати дори и да не бие, важното е да се върне, и да го видя“. Определено малката най-много ми липсваше“, признава пожарникарят.

За първата среща с дъщеря му

„Когато ме видя се зарадва и ме гушна. Тя не е от тези, които изразяват емоциите с думи, а с действия. Между нас двамата има много силна връзка и много се обичаме. Аз по принцип искам още деца, но за сега тя е най-голямата ми награда и за нищо на света не бих я сменил“, допълва Морунов.

Димитър се е занимавал професионално с баскетбол, но решава да изостави спортната кариера и да поеме по различен път. Две години прекарва в Аляска и след завръщането си в България, се насочва към професията на пожарникар. Признава, че тази професия не е детската му мечта и никога не си е мислил, че ще се заеме с това. Но след като започва да работи в пожарната открива положителните й страни и харесва, това с което се занимава. Усеща, че това е подходящата професия за него и я изпълнява вече 6 години.

Мани: Не бих играла по различен начин играта и не бих променила държанието си

За най-тежката ситуация в професията

„Когато видиш, че не можеш да върнеш даден човек. Също така когато се срещнеш с близките, погледнеш ги в очите и те сякаш те молят да върнеш човека. Истината е, че нищо не можеш да направиш. Направил си всичко възможно по силите си, но не си Господ. Най-тежката ситуация ми е първата, когато човек загуби живота си. Беше възрастна дама, която се беше задушила и не беше успяла да стигне до входната врата. Когато отидеш на място подобно на пожара в село Рояк или катастрофата на автомагистрала „Струма“ виждаш смърт. Осъзнаваш, че нещата понякога не зависят от пари, власт… Тежко е, когато има много жертви наведнъж, защото това е трагедия“, споделя емоциите си от тежките ситуации, с които се сблъсква ежедневно пожарникарят.

За срещата лице в лице със смъртта

„Когато видиш смъртта в очите се каляваш. Емоционално се поизхабяваш. Не си същият човек, който постоянно се усмихва и се забавлява, тъй като виждаш, че животът има една друга страна, която не е много приятна. Правиш си изводи как да живееш. Един вид равносметка на живота. Аз често си казвам, че не винаги всичко трябва да е на всяка цена. Каквото ти е отредено, то ще ти се случи“, разсъждава за трудностите в живота Димитър.

Приключенците доминираха в последната отборна битка в трети сезон на „Игри на волята: България“

За най-тежката битка в живота

„Преди 20-тина дни загубих майка си и това беше едно от най-тежките неща, които съм преживял. Тя даже не успя да изгледа шоуто, а много ми се радваше. Беше болна и миналата година когато бяха кастингите, й открихме тумор зад окото. Бързо реагирахме с брат ми, тъй като се наложи да се извади окото й, за да няма разсейки в организма. Всичко беше наред и дори преди да вляза в предаването, и готвехме протеза. Излязох и всичко беше наред, но в един момент я заболя стомах. След прегледи се оказаха разсейки в целия организъм. След големи мъки почина. Успях да се сбогувам с нея. Когато е близък е много тежко. Когато загубиш близък осъзнаваш, че някой го е било грижа за теб. Това е едно от нещата, които много ми липсват сега. В „Игри на волята“ много сме си говорили на такива теми, че всичко приемаш за даденост в реалния живот. Това са елементарните неща, които ги оценяваш едва когато ги нямаш. Включително и хората. Както и в този случай това е твърде късно. Майка ми знае, че каквото съм могъл съм направил, и за нея, и за семейството. Тя ме е възпитавала цял живот и ме е научила на абсолютно всичко, и аз съм й благодарен за това“, признава Димитър.

Следете всичко за „Игри на волята: България“ на Facebook страницата и Instagram профила на предаването. Припомнете си и най-интересните моменти от предишните сезони в канала на риалитито във Vbox7.com.