Калин Терзийски: Любовта е дишането на хората

Животът е най-величественото нещо, което човек може да преживее. Смисъл в него не съществува. Само онзи, който ние самите му придадем. Ако изгубим волята, вярата и мъжеството си, единственото, което ще ни остане е мрънкащото малодушие. А това е най-страшната болест на нашето съвремие. Разбира се, такова нещо нещо като идеалния щастлив край в реалния живот не съществува, но оцеляването ни в крайна сметка зависи от личните ни желания.  В това вярва той, Калин Терзийски - разказвачът на истории, близки или дори съвпадащи с нашите лични. Ето какво разказа той във втората част на един много личен и откровен разговор...

КАЛИН ТЕРЗИЙСКИ ЗА:

ОБЩЕСТВОТО, е което не-живеем:

Без какво не може и няма смисъл да се живее?


Калин Терзийски: Няма нещо, без което няма смисъл да се живее. Животът е най-величественото нещо, аз съм му дълбок и искрен почитател, аз съм му фен. Фен идва от думата "фанатик" – да – аз съм фанатичен привърженик на живота. Просто малко хора си дават сметка, че смисъл не съществува. Освен тоя, който ние – с огромната си смелост и воля - създаваме. Аз казвам: в това има смисъл! И в него вече има смисъл! Това е моята воля. И аз съм жив чрез нея.

Коя е най-тежката болест на нашето съвремие?

Калин Терзийски: Мънкащото малодушие.

Смятате ли, че лудите са в действителност луди или просто живеят в един свой свят, до който ние – "нормалните", не можем да се докоснем?

Калин Терзийски: Да – живеят в свой свят. И ние се докосваме, но не можем да влезем в него. Просто ние сме решили, че ще наричаме този свят с думата Лудост. Всичко е въпрос на думи.

Какво е лекарството срещу самотата?

Калин Терзийски: Решението да не сме самотни. Тоест – чувството не ни е натрапено. То не е неизбежно. Хората трябва да се отучат от тази жалка и инфантилна пасивност. Те все едно са жерти в лапите на някакви невъзпитани животни – своите чувства. Трябва да осъзнаем следното - едно чувство, което ни пречи и не ни харесва не е нещо, което няма как да избегнем. Който не иска да е самотен, просто веднага прави така, че да Не Се Чувства Самотен! Както казах – мъжество и воля са решенията. Смелият човек не е самотен даже в титанова капсула – закопан на два километра под ледовете на Антарктида. Робинзон Крузо.

Основателни ли са приказките, че младото поколение страда от липса на ценности и морал, или просто всяко следващото поколение бива критикувано от предните?

Калин Терзийски: Старите ценности естествено са силно разклатени. Патриотизъм примерно е доста девалвирана дума. Както и такива ценности като мъжеството - за съжаление. Консуматорът не се възпитава – сам себе си – да е смел и безстрашен пред ревящия черен мрак на света. А светът е това- ревящ ужас и мрак. Вижте космоса. Или смъртта.

Какво мислите за тенденцията, че все повече млади хора напускат България? Има ли тя какво да им предложи в действителност?

Калин Терзийски: Има. България е чудесно място. Като още необработен двор. Има страшно поле за работа. Като двор на стара къща. Има овошки и градинка. Този двор е обработван с години, но сега е запуснат. Младите хора не могат да осъзнаят, че само тоя, макар и запуснат двор, си е единствено техният двор. Тук е домът им. Доста хора им пречат – и то не само на младите – да се почувстват стопани и господари на двора си, на страната си. И да разчистят този двор от боклуците и да го направят най-прекрасното място на света. Да – пречи се на младите хора и въобще – на българите – да осъзнаят собствеността върху собствената им страна. И те отиват някъде другаде. В друга градина. Където е много добре подредено и чисто. Но те винаги ще са под наем там. Няма да са на своето място. Тъжно.

Сякаш все по-малко са усмихнатите хора по улицата, а все повече стават тези, които се оплакват, мърморят и обвиняват някого за нещастието си. Това част от народопсихологията на българина ли е или има сериозни проблеми в обществото ни?

Калин Терзийски: Както казах – това е въпрос на личен избор. Малодушния глупак е вечно мърморещ. Помислете си за тези герои – ленинградчаните - по време на блокадата на Ленинград през 1941-ва– които са слушали концертите на Шостакович - под бомбите и в ужасяващия глад, взел живота на милиони. Дали те са мърморели и мрънкали като сегашните хора? Помислете си за японците отпреди година – смели и усмихнати в радиацията на тресящата се земя! Там е работата, че човек може да става все по-кисел и жалък, колкото и да се подобрява живота му. Просто когато отпада конкретната борба за живот, човек се сеща, че е много приятно и да мрънка и да се оплаква от всичко.

Има ли неща, с които човек не може да се пребори?

Калин Терзийски: Не.

Има ли такова понятие като "HAPPY END" в реалния живот?

Калин Терзийски: Не

ЛЮБОВТА:

Какво е любовта?

Калин Терзийски: В най-общия смисъл – Двигателят на живота. В конкретния смисъл – радостта на моя живот.

Способни ли са хората да обичат - знаят ли как и в какво се изразява тази любов в днешно време? Какви са Вашите наблюдения?

Калин Терзийски: Способни са. Във всяко време са били способни. Любовта е дишането на хората.

Живее ли се без любов?

Калин Терзийски: Човек няма как да се отдели от любовта. Той е влюбен да речем в живота си. Опитайте се да го откъснете от него и ще видите как вие. Значи е влюбен! Човек обича – себе си, живота си, светлината, хората, някого до себе си – и няма как да не обича.

Вас със сигурност има кой да Ви обича, но какво и кого обичате Вие?

Калин Терзийски: Много и много хора. И въобще не се свеня да променям броя и състава на тая група. Не искам да митологизирам любовта си, и да я догматизирам, и да я правя тежка като танк. В някои дни обичам всички, в други дни – съвсем малко хора, и то в тяхната група не влизам даже аз. И после идват други дни и пак обичам много хора.

В едно Ваше интервю във връзка с кампанията "Аз съм с теб" призовахте двойките да се сплотят, когато им е трудно. Защо според Вас се случва така, че двойките на издържат на трудните изпитания и всъщност това не е ли знак, че тези хора не са един за друг?

Калин Терзийски: Това е много сериозен въпрос и не мога да отговоря толкова лесно на него. Сега няма никаква обществена тяга, енергия, която да удържа връзките между мъже и жени. Те са изключително леки и лесни за разрушаване. Помислете - досега – във всички познати времена – обществото е влагало ужасна и тежка енергия да поддържа връзките между мъже и жени. Узаконявало ги е и е правело разрушаването им много трудно. Обществото е влагало огромни ресурси в опазването на връзките между хората. А сега оцелявнето на връзките между хората зависи общо взето от личните им желания – неподкрепени от никаква обществена тежест. Хората сега – най-образно казано – не са заедно пред Бога и пред Обществото – а са заедно за лично удоволствие. А това не е силна основа за едни връзки. Но това въобще не е казано, че е лошо. Може би възможността за по-лесно разрушаване на връзките прави и по-лесно създаването на нови връзки. А това – повтарям – никой не може да каже дали е за добро или за зло.

Не-КУЛТУРАТА:

Как бихте коментирали случващото се с българската литература в момента?

Калин Терзийски: Българската литература е в чудесен възход. Ще ми се някой преди мен да се сети и да използва думата Възраждане.

Гледате ли телевизия? Защо да/не?

Калин Терзийски: Гледам. Защото съм председател на Сдружението на българските телевизионни сценаристи.

В последно време излязоха много български филми. Някои от тях впечатлиха ли Ви и с какво?

Калин Терзийски: "Мисия Лондон" ме впечатли приятно. Лек, но умен филм. Игрив и с хубаво, умно настроение – накрая – философско. "Източни пиеси" – суров и хубав. И още доста други. Доволен съм от натрупването на многообразие.

Въобще как бихте коментирали културния живот в България?

Калин Терзийски: Несвързания с институциите – неформалния – е направо велик! Вижте колко изложби, пърформанси, четения и малки концерти се обявяват във фейсбук всеки час! Но институциите...просто няма какво да говоря за тях.

Ако трябва да отправите едно послание за финал на това интервю към всички, които ще го прочетат, какво би било то?

Калин Терзийски: Бъдете смели и весели! В това е величието на човека! Въпреки всичко да бъде смел и весел!

Ако сте пропуснали да прочетете първата част от разговора с писателя Калин Терзийски, погледнете ето ТУК.

Автор: Миалена Халваджийска