Може ли театърът да превъзпита лишените от свобода?

Отивате на театър, а се оказвате сред престъпници. Това може да се случи на всеки, който иска да гледа постановките на Драматичния театър в Стара Загора. Защо тази практика е обичайна в града и защо няма смутени в театралния салон - разказват Мария Цънцарова и Димитър Василев.

Лишените от свобода с добро поведение тръгват към театъра. Както всеки път, така и днес - поне два часа преди представлението. Вървят пеша, тъй като нямат право да използват градския транспорт.

Преди повече от 9 години Георги прави опит да ограби бензиностанция. Въоръжен е. Опитът му е неуспешен, а един човек умира. Зрителите от предните редове не знаят историята му. Не знаят също, че в залата има затворници. По препоръка на хората от театъра не им казваме и ние.

Хората се раждат равни и умират равни. Не виждам защо да ги делим през живота им, на мнение е директорът на театъра.

След глътката \"действителност\" тези момчета ще тръгнат обратно към килиите. Повечето от тях ще се върнат в театъра пак под строй, при добро поведение. А други, може би никога няма да видят сцената отново.

Още истории за радостта, промяната, за доброто - там, където е най-трудно то да бъде открито, ще ви разкажем на Коледа - в \"Темата на Нова\".